1Товит свърши славословието.2Той беше на осемдесет и осем години, когато изгуби зрението, и след осем години прогледа. И правеше милостиня и продължаваше да благоговее пред Господа Бога и да Го прославя.3Найсетне, той остаря твърде много и повика сина си и шестте му сина и му рече: сине, вземи синовете си; ето аз остарях и вече съм при края на живота си.4Иди в Мидия, сине, защото съм уверен, че Ниневия ще бъде разорена, както говори пророк Иона; а в Мидия ще бъде по-спокойно до някое време. Нашите братя, които се намират в прадедската земя, ще бъдат пръснати вън от тая добра земя; Иерусалим ще стане пустиня, и домът Божий в него ще бъде изгорен и до някое време ще остане пуст. (Ис 3:8; Наум 3:7; Соф 2:15)5Но Бог пак ще ги помилува и ще ги върне в земята; и те ще издигнат дом Божий, – не такъв като предишния, – докле се изпълни времето на вековете. И след това ще се върнат от плен и ще построят Иерусалим великолепно, и домът Божий ще бъде обновен в него за всички родове на вековете, – сграда величествена, както говориха за него пророците. (Езд 6:15; Зах 8:8)6И всички народи ще се обърнат и истински ще благоговеят пред Господа Бога и ще съборят идолите си; (Соф 2:11; Зах 13:2)7и всички народи ще благославят Господа. И Неговият народ ще прославя Бога, и Господ ще въздигне Своя народ; и всички, които истински и праведно обичат Господа Бога, ще се радват, като правят милост на нашите братя.8И тъй, сине, излез из Ниневия, защото бездруго ще се изпълни това, което говори пророк Иона.9Но ти пази закона и заповедите и бъди милостив и справедлив, за да ти бъде добре. (Вт 6:13; И Н 24:14; 1 Цар 7:3)10Погреби ме прилично, и майка си с мене, и после не оставайте в Ниневия. Сине, гледай, какво направи Аман с Ахиахара, който го възпита: как той от светлина го въведе в тъмнина, и как му биде отвърнато. Ахиахар биде спасен, а оня получи достойна награда – слезе в тъмнина. Манасия прави милостиня, и биде спасен от смъртната мрежа, която му бяха поставили; Аман пък падна в мрежата и загина.11И тъй, деца, знайте, какво милостиня върши и как справедливост спасява. Като каза това, душата му го напусна в леглото; той беше на сто петдесет и осем години, и син му го погреба с чест.12Когато умря Ана, той погреба и нея заедно с баща си. След това Товия с жена си и децата си отиде в Екбатана при тъста си Рагуила,13и достигна честна старост, и погреба прилично тъста и тъща си и наследи имота им и имота на баща си Товита,14и умря на сто двайсет и седем години в Екбатана Мидийска.15Но преди да умре, той чу за гибелта на Ниневия, която плени Навуходоносор и Асуир, и пред смъртта си се възрадва поради Ниневия.