Товит 12 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Товит повика сина си Товия и му рече: приготви, синко, заплатата на човека, който ходи с тебе; трябва да му се придаде още. 2 Той отговори: татко, не ще бъда ощетен, ако му дам половината от всичко, що донесох; 3 защото той ме доведе при тебе здрав, и жена ми излекува, и среброто ми донесе, и тебе също изцери. 4 Старецът рече: той заслужава това. 5 И повика Ангела и му каза: вземи половината от всичко, що сте донесли и иди си смиром. 6 Тогава Ангелът повика двамата настрана и им рече: благославяйте Бога, прославяйте Го, признавайте величието Му и изповядвайте пред всички живеещи това, що Той направи за вас. Добро е да се благославя Бог, да се превъзнася името Му и благоговейно да се проповядва за Божиите дела; и вие не преставайте да Го прославяте. 7 Царева тайна да пазиш е добро, а Божиите дела да разгласяш е похвално. Вършете добро, и зло няма да ви сполети. 8 Добро нещо е молитва с пост, с милостиня и справедливост. По-добре малко със справедливост, нежели много с неправда; по-добре да правиш милостиня, нежели да събираш злато, 9 защото милостинята избавя от смърт и може да очисти от всеки грях. Ония, които вършат милостиня и праведни дела, ще бъдат дълголетни. 10 А ония, които грешат, са врагове на живота си. 11 Няма да скрия от вас нищо; казах вече: царска тайна да пазиш е добро, а Божиите дела да разгласяш е похвално. 12 Когато се молеше ти и снаха ти Сара, аз възнасях вашата молитва пред Светия, и кога ти погребваше мъртвите, аз също бях с тебе. (Тов 2:7) 13 И когато ти се не полени да станеш и да оставиш обеда си, за да идеш и прибереш мъртвия, твоята благотворителност се не укри от мене: аз бях с тебе. 14 И сега Бог ме прати да изцеря тебе и снаха ти Сара. 15 Аз съм Рафаил, един от седемте свети Ангели, които възнасят молитвите на светиите и възлизат пред славата на Светия. 16 Тогава и двамата се смутиха и паднаха ничком, защото се уплашиха. 17 Но той им рече: не бойте се, мир ще имате. Благославяйте Бога довека. 18 Защото аз дойдох не по мое щение, а по волята на Бога наш; затова и благославяйте Го довека. 19 През всички дни вие ме виждахте, но аз не ядох и не пих, – само наглед ви се струваше тъй. (Бит 18:8; Съд 13:16) 20 И тъй, прославяйте сега Бога, защото аз възлизам при Оногова, Който ме е пратил; напишете на книга всичко станало. 21 Те станаха и вече го не видяха. 22 И почнаха да разказват за великите и чудни дела Божии, и как им се явил Ангел Господен.