1Авимелех, Иероваалов син, отиде в Сихем при вуйките си, говори тям и на цялото племе на майчиния си баща и каза: (Съд 8:31)2внушете на всички сихемски жители: кое е по-добро за вас, да ви владеят всички седемдесет синове Иероваалови, или да ви владее един? и спомнете си, че аз съм ваша кост и ваша плът. (Съд 8:31; 2 Цар 5:1)3Вуйките му внушиха на жителите сихемски всички тия думи за него; и сърцето на тия жители се склони към Авимелеха, понеже си казваха: той е наш брат.4И дадоха му седемдесет сикли сребро от дома на Ваалверита; Авимелех нае за тях безделници и скиталци, които и тръгнаха подире му. (Бит 20:16)5И дойде в дома на баща си в Офра и уби братята си, седемдесетте Иероваалови синове, върху един камък. Остана само Иотам, най-малкият Иероваалов син, защото се беше скрил. (4 Цар 10:7; 4 Цар 10:14)6Тогава се събраха всички сихемски жители и целият дом на Мило, и отидоха та поставиха за цар Авимелеха при дъба, що е близо до Сихем. (И Н 24:26)7Като разказаха за това на Иотама, той отиде и застана навръх планина Гаризим и, като издигна гласа си, викаше и им говореше: чуйте ме, жители сихемски, и Бог ще ви чуе! (Вт 11:29)8Едно време тръгнали дърветата да си помажат цар и казали на маслината: стани ни цар.9Маслината им казала: нима да оставя тлъстината си, с която чествуват богове и човеци, и да тръгна да се скитам по дърветата?10Тогава казали дърветата на смоковницата: дойди ти, да ни станеш цар.11Смоковницата им казала: нима да оставя сладостта си и хубавия си плод и да тръгна да се скитам по дърветата?12И казали дърветата на лозата: дойди ти, да ни станеш цар.13Лозата им казала: нима да оставя сока си, който весели богове и човеци, и да тръгна да се скитам по дърветата? (Пс 103:15)14Най-сетне всички дървета казали на тръна: дойди ти, та ни стани цар.15Трънът казал на дърветата: ако наистина ме туряте за цар над себе си, то дойдете да си починете под сянката ми; ако ли не, ще излезе огън от тръна и ще изгори кедрите ливански. (Ез 5:4; Ез 19:14)16И тъй, вижте, по истина и по правда ли постъпихте, като турихте за цар Авимелеха? и добре ли постъпихте с Иероваала и дома му, и съобразно с неговите добрини ли постъпихте?17За вас се би баща ми, не жалеше живота си и ви избави от ръцете на мадиамци; (Съд 5:18; Съд 12:3; 1 Цар 19:5)18а вие сега въстанахте против дома на баща ми и убихте седемдесетте синове на баща ми върху един камък и турихте за цар над жителите сихемски Авимелеха, сина на робинята му, защото е ваш брат.19Ако сте днес постъпили по истина и по правда с Иероваала и с дома му, то (да бъде върху ви благословение и) радвайте се на Авимелеха, и той да се радва на вас;20ако ли не, нека излезе огън от Авимелеха и да изгори жителите сихемски и целия дом на Мило, и да излезе огън от жителите сихемски и от дома на Мило и да изгори Авимелеха.21И побягна Иотам, избяга и отиде в Беер, и живя там скришно от брата си Авимелеха.22Авимелех пък царува над Израиля три години.23И изпрати Бог зъл дух между Авимелеха и жителите на Сихем, и почнаха жителите сихемски да се не покоряват на Авимелеха, (1 Цар 16:14)24та по тоя начин да се отмъсти за седемдесетте синове Иероваалови, и кръвта им да се обърне против брата им Авимелеха, който ги уби, и против жителите сихемски, които подкрепиха ръката му, за да избие братята си. (2 Цар 1:16; Пс 7:17; Мт 27:25)25Жителите сихемски туриха по планинските върхове против него засадници, които обираха всекиго, който минаваше край тях по пътя. За това бе обадено на Авимелеха.26В Сихем пристигна и Гаал, Еведов син, с братята си, и ходеха по Сихем, и жителите сихемски се ослониха на него.27И излязоха на полето, и беряха гроздето си, и тъпчеха го в жлебове и ликуваха, и отиваха в дома на своя бог, ядяха и пиеха, и проклинаха Авимелеха. (Ез 18:6)28Гаал, Еведов син, думаше: кой е Авимелех и що е Сихем, та да му служим? не е ли той Иероваалов син, и не е ли Зевул негов главен началник? служете по-добре на потомците на Емора, баща Сихемов, а нему защо да служим? (Бит 34:2)29Ако някой дадеше тоя народ в ръцете ми, аз бих изгонил Авимелеха. И казано бе на Авимелеха: увеличи войската си и излизай.30Зевул, началник на града, чу думите на Гаала, Еведов син, и се силно разгневи.31Той прати тайно пратеници при Авимелеха да му кажат: ето Гаал, Еведов син, и братята му дойдоха в Сихем, и на, бунтуват града против тебе;32затова стани нощес, ти и народът, който се намира с тебе, и постави засада на полето; (И Н 8:2)33а сутринта, по изгрев-слънце, стани рано и пристъпи към града; и когато той и народът, който е с него, излязат срещу тебе, тогава прави с тях, що ти ръка може. (Лев 25:28; 1 Цар 10:7)34И Авимелех стана през нощта, и целият народ, който се намираше с него, и туриха в засада при Сихем четири дружини.35(Сутринта) Гаал, Еведов син, излезе и застана при градските порти; и стана Авимелех и народът, който бе с него, от засадата.36Гаал, като видя народа, каза на Зевула: ето, народът се спуща отвръх планините. А Зевул му каза: сянката на планините ти се струва човеци.37Гаал пак говори и каза: ето народът се спуща от височините, и една дружина иде откъм дъба Меоним.38И каза му Зевул: де ти са устата, които казваха: „кой е Авимелех, та да му служим?“ това е оня народ, който ти презираше; излизай сега и се бий с него.39И тръгна Гаал пред жителите сихемски и се удари с Авимелеха.40И Авимелех се спусна подире му, а той побягна от него; и паднаха много убити до самите градски порти.41И Авимелех остана в Арум, а Гаала и братята му Зевул изгони, за да не живеят в Сихем.42На другия ден народът излезе в полето, и обадиха за това на Авимелеха.43Той взе народа си и го раздели на три дружини и ги тури в засада на полето. И като видя, че народът излезе от града, въстана против тях и ги изби.44Докле Авимелех и дружините, които бяха с него, пристъпиха и застанаха при градските порти, другите две дружини нападнаха на всички, които бяха на полето, и ги избиха.45И Авимелех се сражава с града целия оня ден, превзе града, изби народа, който беше в него, разруши града и го посея със сол. (Вт 29:23; Соф 2:9)46Като чуха това, всички, които бяха в кулата Сихемска, отидоха в кулата на капището на Ваал Верита.47Обадиха на Авимелеха, че там се събрали всички, които бяха в кулата Сихемска.48Тогава Авимелех отиде на планина Селмон, той и целият народ, който беше с него, и взе Авимелех брадви със себе си, насече вейки от дърветата, тури ги на плещите си и каза на народа, който бе с него: вие видяхте, какво правих; скоро правете и вие същото, което и аз. (Пс 67:8)49И всеки от целия народ насече вейки, тръгнаха след Авимелеха, натрупаха ги при кулата и изгориха с тях кулата с огън, и умряха всички, които бяха в кулата Сихемска, около хиляда мъже и жени.50После Авимелех отиде в Тевец и обсади го и го превзе. (2 Цар 11:21)51Всред града имаше яка кула; там побягнаха всички мъже и жени и всички градски жители, затвориха се и се качиха върху покрива на кулата.52Авимелех дойде до кулата, заобиколи я и се приближи до вратата на кулата, за да я изгори с огън.53Тогава една жена хвърли къс от воденичен камък върху главата на Авимелеха и му разби черепа. (2 Цар 11:21)54Авимелех веднага повика слугата, оръженосеца си, и му каза: извади меча си и ме умъртви, за да не се каже за мене: жена го уби. И слугата му го прободе, и той умря.55Израилтяните, като видяха, че Авимелех умря, отидоха всеки в мястото си.56Тъй въздаде Бог на Авимелеха за злодеянието, което той направи на баща си, като уби седемдесетте си братя.57И всички злодеяния на сихемските жители Бог обърна върху главите им; и ги постигна клетвата на Иотама, Иероваалов син. (Съд 9:20)