1Симон, син на Ония, велик свещеник, приживе поправи дома и в дните си постегна храма: (2 Мак 3:4)2от него бе турена основа за двойно възвишение – издигане висока ограда на храма;3в негови дни бе намален водоемът, окръжността на медното море;4за да предпазва народа си от бедствие, той укрепи града против обсада.5Колко величествен биваше той сред народа, кога излизаше иззад завесата на храма!6Той бе като утринна звезда сред облаци, като месечина пълна в дните си;7като слънце, светнало над храма на Всевишния, и като дъга, светнала във величествени облаци;8като трендафилов цвят в пролетни дни, като кринове при водни извори, като клонче ливан в летни дни;9като огън със смирна в кадилница,10като кован златен съд, украсен с всякакви драгоценни камъни;11като маслина с плодове и като кипарис, който се издига до облаците.12Кога вземеше великолепната одежда и се облечеше в пълно величествено украшение, той, възлизайки към светия жертвеник, с блясък освещаваше навред светилището. (Изх 28:4)13Също, кога вземеше жертвените части из ръцете на свещениците, стоейки при огъня на жертвеника, –14наоколо му беше венец от братята, като кедрови издънки на Ливан, и те го окръжаваха като финикови стъбла,15и всички синове Ааронови в своята слава, с принос Господу в ръцете им пред цялото събрание на Израиля.16За довършване службите на олтара, за да увенчае приноса на Всевишния Вседържител,17той простираше ръката си към жертвената чаша, сипваше в нея гроздова кръв и я изливаше при подножието на жертвеника за благоухание на Вишния Всецар.18Тогава синовете Ааронови възкликваха, тръбяха с ковани тръби и издаваха висок глас за спомен пред Всевишния. (Чис 10:10)19Тогава цял народ заедно бързаше да падне ничком на земята, за да се поклони на своя Господ, Вседържител, Бог Вишни;20а песнопевците Го възхваляваха с гласовете си; в пространния храм се разнасяше сладко пение,21и народът се молеше на Господа Всевишни с молитва пред Милосърдния, докле се извършваше славославие Господу, – и тъй завършваха те Нему службата.22Тогава, като слезеше, подигаше ръце над цялото събрание синове Израилеви, за да преподаде с устата си благословението на Господа и да се похвали с Неговото име; (Чис 6:23)23народът повтаряше поклоните, за да приеме благословението от Всевишния.24И днес всички благославяйте Бога, Който върши навред велики дела, Който е продължил дните ни от утробата и постъпва с нас по Своята милост: (Йоил 2:21)25да ни даде весело сърце и в наши дни да има мир в Израиля през дните на вечността;26да запази милостта Си към нас и в свое време да ни избави! (3 Цар 8:23)27От два народа се гнуси душата ми, а третият не е народ:28това са седещите на планина Сеир, филистимците и глупавият народ, който живее в Сикими. (Йн 4:9)29Учението за мъдрост и благоразумие написах в тая книга аз, Иисус, син Сирахов, иерусалимец, който изля мъдрост от сърцето си.30Блазе ономува, който ще се упражнява в тия поуки, – и който ги тури в сърцето си, ще стане мъдър;31ако пъкги изпълнява, ще възмогне всичко; защото светлината Господня е негов път.