1Оногова, който се бои от Господа, зло не ще го сполети, но и в изкушение Той ще го избави.2Мъж мъдър не ще намрази закона, а който се присторено държи о него, е като кораб в буря.3Разумен човек вярва на закона, и законът за него е верен, като отговор на урим. (Пс 18:8; Тит 1:9; Евр 13:9)4Приготви реч – и ще бъдеш изслушан, събери поуки – и отговаряй.5Сърцето на глупав е колело в колата, и мисълта му е като ос, която се върти. (Сир 21:28)6Присмехулник приятел е също като буен кон, който под всеки ездач пръхти.7Защо един ден е по-добър от друг, щом всяка дневна светлина през годината излиза от слънцето? (Кол 2:16)8Те са разделени от премъдростта на Господа; Той е отличил времена и празници: (Бит 2:3)9някои от тях Той е възвисил и осветил, а останалите е турил в броя на обикновените дни. (Лев 23:2)10И всички люде са от пръст, и Адам биде създаден от земя; (Бит 2:7)11но по Своето всезнание, Господ турил разлика между тях и им назначил разни пътища: (1 Кор 12:4; Еф 3:10)12едни от тях благословил и възвисил, други осветил и приближил до Себе Си, а трети проклел и унизил и изместил от местата им.13Както е глината в ръцете на грънчар, и всички нейни съдбини са в негов произвол, тъй людете са в ръцете на Оногова, Който ги е сътворил, и Той ще им въздаде по Своя съд. (Ис 45:9; Рим 9:20)14Както наспротив злото стои добро, и наспротив смъртта – живот, тъй и наспротив благочестивеца – грешник. Тъй гледай и на всички дела на Всевишния: те са по две, едно наспротив друго. (Сир 42:25)15И аз последен бодро се потрудих, както оня, който обира след гроздоберци,16и по благословение от Господа успях и напълних лина като гроздоберец.17Разберете, че аз се трудих не за мене си само, а за всички, които търсят поука. (Сир 24:34)18Послушайте ме, князе народни, и внимавайте, началници на събранието: (Прем 6:2)19ни на син, ни на жена, ни на брат, ни на приятел не давай власт над тебе си при твоя живот;20и не давай другиму имота си, за да не би, като се разкаеш, да молиш за него.21Докле си жив и дихание има в тебе, не заменявай себе си с никого;22защото по-добре е децата тебе да молят, нежели ти да гледаш в ръцете на синовете си.23Във всички си дела бъди главен, и не туряй петно на честта си.24При свършване дните на живота си и при смъртта предай наследство.25Кърма, тояга и товар – за осела; хляб, наказание и работа – за роба.26Занимавай роба с работа – и ще имаш покой; отслаби му ръцете – и той ще иска свобода. (Пр 29:21)27Хомот и ремък превиват врата на вола, а за лукав роб – вериги и рани;28употребявай го на работа, за да не остава празен, защото празността е научила на много лоши неща;29настани го на работа, както му прилича, и ако се не покорява, наложи му тежки окови.30Но върху никого не налагай излишно, и нищо не прави без разсъждение.31Ако имаш роб, гледай на него като на себе си, защото си го придобил с кръв;32ако имаш роб, постъпвай с него като с брат, защото ще се нуждаеш от него, както от душата си;33ако го обиждаш, и той стане и избяга от тебе, по кой път ще го дириш? (Сир 7:22)