1Който обича сина си, нека по-често го наказва, за да се утешава отпосле с него. (Пр 13:25)2Който поучава сина си, ще има помощ от него и между познайници ще се хвали с него.3Който учи сина си, възбужда завист у врага, а пред приятели ще се радва за него.4Умря баща му – и сякаш не е умирал, защото е оставил подире си подобен на себе си;5приживе той го е гледал и се е утешавал, и при смъртта си не се е натъжил;6за врагове той е оставил в него отмъстител, а за приятели – такъв, който въздава благодарност.7Който глези син, ще му превързва раните, и при всеки негов вик ще се вълнува сърцето му.8Необязден кон бива упорит, а син, оставен на волята си, става дързък.9Гали дете, и то ще те уплаши; играй с него, и то ще те натъжи.10Не се смей с него, за да не тъгуваш с него, и после да не скърцаш със зъби.11Не му давай воля в младини и не гледай през пръсти на неразумието му.12Навеждай врата му в младини и кърши ребрата му, докле е младо, за да не би, като стане упорито, да ти бъде непокорно. (Сир 7:25)13Учи сина си и труди се над него, за да нямаш огорчения от неприличните му постъпки.14По-добре сиромах, здрав и крепък на сила, нежели богат с изнурено тяло:15здравето и благосъстоянието на тялото е по-скъпо от всяко злато, и яко тяло е по-добро от безбройно богатство;16няма богатство по-добро от телесно здраве, и няма радост по-висока от сърдечна радост;17по-добре смърт, нежели скръбен живот или постоянна болест.18Сладкиши, поднесени на затворени уста, е също каквото ястия, сложени на гроб.19Каква полза за идола от жертвите? Той нито яде, нито може да мирише;20така гоненият от Господа,21като гледа с очи и като пъшка, прилича на скопец, който прегръща девица и въздиша. (Сир 20:4)22Не се предавай на скръб с душата си и не се мъчи със своята мнителност; (Пр 15:13)23веселостта на сърцето е живот на човека, и радостта на мъжа е дългоденствие, (Пр 14:30; Пр 15:13; Пр 17:22)24обичай душата си и утешавай сърцето си и отмахвай от себе си скръбта,25защото скръбта мнозина е убила, а полза от нея няма. (2 Кор 7:10)26Ревнивост и гняв съкращават дните, а грижа докарва преди време старост. (Йов 5:2)27Открито и добро сърце се грижи и за своето ядиво.