Сирах 27 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Мнозина са грешили за маловажни работи, и който търси богатство, отвръща очи. (1 Тим 6:9) 2 Дето се скрепяват камъни, се забива гвоздей: тъй и между продажба и купуване се вмъква грях. 3 Ако някой не се удържи грижливо в страх Господен, домът му скоро ще се разори. 4 При отсяване с решето остава смет: тъй и нечистотата на човека – при неговото разсъждение. 5 Глинени съдини се изпитват в пещ, а човека изпитват в разговора му. (Пр 27:21) 6 Грижите за дървото се проявяват в неговия плод: тъй и в словото – помислите на човешкото сърце. (Пр 26:24) 7 Преди беседа не хвали човека, защото тя е изпитание на людете. 8 Ако усърдно дириш правда, ще я намериш и ще се облечеш с нея като с великолепен подир. 9 Птиците се прибират при подобните си; тъй и истината се обръща към ония, които се упражняват в нея. (Сир 13:12) 10 Както лъвът причаква плячката, тъй и греховете – ония, които вършат неправда. 11 Беседата на благочестивия е всякога мъдрост, а безумният се мени като месечината. (Пр 15:4; Еф 4:29) 12 Всред неразумни не губи време, а го прекарвай постоянно всред благоразумни. 13 Беседата на глупавите е отвратителна, и смехът им е в греховна забрава. 14 Пустословието на ония, които се много кълнат, прави да настръхват космите, а препирнята им уши запушва. (Йов 4:15; Сир 23:10) 15 Свадата на горделивите е кръвопролитие, и хулите им са нетърпими за слуха. 16 Който издава тайни, изгубва доверие и не ще намери приятел по душа. (Пр 11:13; Сир 19:10) 17 Обичай приятеля и бъди му верен; 18 ако пък издадеш тайните му, не тичай вече подире му; 19 защото, както човек убива врага си, тъй и ти си убил приятелството на ближния; (Сир 6:14) 20 и както ти би изпуснал из ръце птичка, тъй си изпуснал приятеля и не ще го хванеш; 21 не тичай подире му, защото той е далеч отишъл и избягал, както сърна от примка. (Сир 37:2) 22 Рана може да се превърже, и подир свада е възможно помирение; (Сир 22:24) 23 но който е издал тайни, той е изгубил надежда за помирение. 24 Който мига с око, той козни крои, и никой не ще го удържи от това; (Пр 10:10) 25 пред твоите очи той ще говори сладко и ще се учудва на думите ти, 26 а после ще изкриви устата си и в думите ти ще открие съблазън; 27 много неща мразя, но не толкоз, колкото него; и Господ ще го намрази. 28 Който хвърля камък нагоре, хвърля го на главата си, и коварен удар ще разтвори рани. (Рим 12:19) 29 Който копае яма, сам ще падне в нея, и който залага примка, сам ще се улови в нея. (Пр 26:27) 30 Който прави зло, върху него ще се обърне, и той не ще узнае, откъде му е дошло; 31 присмех и укор от горделивите и отмъщение като лъв го причакват. 32 С примка ще бъдат уловени ония, които се радват за падението на благочестивите, и скръб ще ги изнури преди смъртта им. 33 Злоба и гняв – и двете са гнусота, и грешният мъж ще бъде от тях обладаван.