1-2Песен. Псалом. От Кореевите синове. Началнику на хора на Махалат, за пеене. Учение на Емана Езрахита. Господи, Боже на моето спасение! денем и нощем викам пред Тебе: (1 Лет 25:5)3да влезе пред Твоето лице молитвата ми; наклони ухото Си към молбата ми;4защото душата ми се насити на нещастия, и животът ми се приближи до преизподнята.5Аз се сравнявах с ония, които слизат в гроб; станах като човек без сила, (Пс 27:1; П Ер 3:6)6хвърлен между мъртвите, – като убитите, които лежат в гроба, за които Ти вече си не спомняш, и които са отблъснати от Твоята ръка. (Йов 10:21)7Ти ме тури в подземен ров, в мрак, в бездна.8Натегна върху ми Твоята ярост, и с всичките Си вълни Ти (ме) порази.9Ти отдалечи от мене моите познати, направи ме отвратителен за тях; затворен съм, и не мога да изляза. (Йов 30:10; Пс 30:12; Пс 37:12)10Окото ми се умори от тъга: цял ден виках към Тебе, Господи, протягах ръце към Тебе.11Нима над мъртви ще направиш чудо? Нима мъртвите ще станат и ще Те славят? (Пс 6:6)12Или в гроба ще бъде проповядвана Твоята милост, и Твоята истина – в мястото на тлението?13нима в тъмата ще познаят Твоите чудеса, и в земята на забравата – Твоята правда? (Йов 10:21)14Но аз викам към Тебе, Господи, и сутрин рано молитвата ми Те изпреваря.15Защо, Господи, отблъсваш душата ми и криеш лицето Си от мене?16Аз съм нещастен и от младини се топя; нося Твоите ужаси и изнемогвам. (Йов 19:7)17Над мене се пренесе Твоята ярост, Твоите заплахи ме сломиха,18всеки ден ме окръжават като вода: всички заедно ме обсаждат. (Пс 21:13)19Ти отдалечи от мене приятели и близки: моите познати се не виждат,