Псалм 72 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

Псалом Асафов.

1 Колко е благ Господ към Израиля, към чистите по сърце! (Пс 63:9; Мт 5:8; Йн 1:47)

Пс 63:9Мт 5:8Йн 1:47

2 Пък аз – безмалко се не разклатиха нозете ми, безмалко се не подхлъзнаха стъпките ми, – 3 аз пък завидях на безумните, гледайки добруването на нечестивите, (Йов 21:7; Пс 36:1; Ер 12:1)

Йов 21:7Пс 36:1Ер 12:1

4 защото за тях няма страдания до смъртта им, и силите им са крепки; 5 за човешки труд ги няма, и на удари с другите люде не се излагат. 6 Затова гордост ги е обвила като огърлие, и дързост ги облича като накит; 7 изпъкнали са очите им от тлъстина, бликат помислите в сърцето; (Йов 15:27) 8 на всички се присмиват, злобно разнасят клевети, говорят надменно; 9 дигат уста към небесата, и езикът им обикаля по земята. (Сир 13:26) 10 Затова и народът Му натам се обръща, пият вода с пълна чаша 11 и казват: „как ще узнае Бог? и може ли да знае Всевишният?“ (Пс 9:21; Пс 93:5) 12 И ето, тия нечестивци добруват на тоя свят, трупат богатство. 13 (И казах си:) та не напразно ли аз очиствах сърцето си, умивах в невинност ръцете си, (Йов 9:30; Мал 3:14) 14 и се подлагах на рани всеки ден и на изобличаване всяка сутрин? 15 Но ако кажех: ще разсъждавам тъй, – то аз щях да бъда виновен пред рода на Твоите синове. 16 И мислех си, как да разбера това, но то беше мъчно в моите очи, 17 докле не влязох в Божието светилище и не разумях техния край. 18 Тъй, на плъзгави пътища си ги турил Ти и ги сваляш в пропаст. (Йов 21:16; Пр 14:32) 19 Как неочаквано дойдоха те до разорение, изчезнаха, загинаха от ужаси! (Йов 21:30; Пс 51:7) 20 Както сън изчезва след събуждане, тъй и Ти, Господи, като ги събудиш, ще унищожиш техните блянове. (Йов 21:17; Ис 29:7) 21 Когато кипеше сърцето ми и се терзаеше вътрешността ми, 22 аз бях невежа и не разбирах; като добиче бях пред Тебе. (Йн 12:16) 23 Но аз съм винаги с Тебе; Ти ме държиш за десницата; (Йн 6:68) 24 Ти ме ръководиш с Твоя съвет и после ще ме приемеш в слава. 25 Кого имам на небето? а с Тебе ли съм, на земята нищо не искам. (Пс 15:5; Йн 4:14) 26 Изнемогва плътта и сърцето ми; Бог е твърдиня на сърцето ми и мой дял вовеки. (П Ер 3:24) 27 Защото ето ония, които се отдалечават от Тебе, загиват; Ти изтребяш всекиго, който отстъпва от Тебе. (Ер 17:13; Ос 7:13) 28 А мене е добре да се приближавам към Бога! На Господа Бога възложих упованието си, за да разгласям всички Твои дела (при портите на дъщерята Сионова). (Як 4:8)