1-2Началнику на хора. Не погубвай. Творение Давидово. Наистина ли говорите правда вие, съдии, и справедливо ли съдите вие, човешки синове?3В сърце си кроите беззаконие, на къпони туряте злодействата, що сте сторили на земята. (Пр 21:29)4От самото си рождение са отстъпили нечестивите; от майчина си утроба се заблуждават, говорейки лъжа. (Пс 115:2)5Отровата им е като змийна отрова, като отрова на глуха аспида, която затиква ушите си (Пс 139:4)6и не слуша гласа на заклинателя, най-изкусния в заклинания. (Ис 48:8)7Боже, строши техните зъби в устата им; съкруши, Господи, челюстите на лъвовете! (Пс 3:8)8Да изчезнат като вода, която се отича; кога изопнат стрелите, нека бъдат като пречупени. (Ер 17:11)9Да изчезнат като разпуснал се охлюв; да не видят слънце като пометниче от жена. (Йов 3:16; Екл 6:10)10Преди котлите ви да усетят пламнало тръне, вихър да разнесе и сурово, и обгорено. (2 Цар 23:6; Ез 2:6)11Ще се зарадва праведникът, кога види отмъщение: ще умие стъпките си в кръвта на нечестивеца. (Отк 14:20)12И ще каже човек: наистина има плод за праведника! и тъй, има Бог, Който съди на земята. (Екл 3:17; Ер 9:24)