1-2Началнику на хора. На струнни свирала. Учение Давидово. Чуй, Боже, молитвата ми и не се крий от моето моление; (Пс 53:4)3послушай ме и чуй ме; стена в тъгата си и се смущавам4от гласа на неприятеля, от притеснението на нечестивеца, защото хвърлят върху ми беззаконие и с гняв враждуват против мене. (2 Цар 17:1)5Сърцето ми трепери в мене, и смъртни ужаси ме нападнаха;6страх и трепет ме връхлетя, и ужас ме обвзе.7И аз рекох: кой би ми дал криле гълъбови? Аз бих отлетял и бих се успокоил,8далеч бих се отстранил и бих останал в пустинята;9побързал бих да се скрия от вятъра и бурята.10Разстрой, Господи, и раздели техните езици, защото виждам насилие и разпри в града:11денем и нощем обикалят по стените му; злодейства и неволя всред него; (Чис 23:21)12всред него е пагуба; измама и коварство не напущат улиците му;13защото, да би ме враг хулил, – това бих понесъл; да би ми се противник големеел, – от него бих се скрил;14но това си ти, който беше за мене същото, каквото аз, – мой приятел и мой близък, (Мт 26:23; Йн 13:18; Д А 1:16)15с когото сме имали искрени разговори и сме ходили заедно в Божия дом!16Да ги сполети смърт; да слязат живи в ада, защото злодейството е сред тях, в техните жилища.17Аз пък ще викна към Бога, и Господ ще ме спаси.18Вечер и сутрин и на пладне ще моля и ще викам, и Той ще чуе гласа ми,19ще избави в мир душата ми от ония, които въстават против мене, защото много ги имам;20Бог ще чуе и отвека Живеещият ще ги смири, защото в тях промяна няма; те се не боят от Бога, (Пс 9:8)21простряха ръце върху ония, които живееха в мир с тях, нарушиха своя съюз;22устата им по-меки от масло, а в сърцето им вражда; думите им по-нежни от елей, но те са голи мечове. (Пс 56:5)23Възложи на Господа грижите си, и Той ще те подкрепи. Той никога не ще допусне праведник да се поклати. (Мт 6:25; Лк 12:22; 1 Пет 5:7)24Ти, Боже, ще ги свалиш в гибелния ров: кръвници и коварници не ще поживеят ни половина от дните си. Аз пък на Тебе (Господи) се уповавам. (4 Цар 1:4; Пс 68:16; Пр 26:27)