1-2Рекох си: ще пазя пътищата си, за да не сгреша с езика си, ще обуздавам устата си, додето нечестивият е пред мене. (1 Лет 16:42; Пс 140:3)3Бях ням и безгласен, и мълчах дори за доброто; и скръбта ми се усили. (Пс 107:14)4Пламна сърцето ми в мене, огън се разгоря в мислите ми; заговорих с езика си: (Д А 17:16)5кажи ми, Господи, моя край, и какво е числото на моите дни, за да зная, какъв е векът ми. (Рим 13:11)6Ето, Ти си ми дал дни колкото педя, и векът ми е като нищо пред Тебе. Наистина, пълна суета е всеки човек, който живее. (Пс 89:6; Пс 143:4)7Наистина, човек ходи като привидение; напразно се лута, събира и не знае, кому ще се падне то. (Йов 8:9; Ер 17:11; Лк 12:20)8И сега какво да очаквам, Господи? надеждата ми е на Тебе.9Избави ме от всичките ми беззакония, не ме предавай на безумния за охулване.10Станах ням, не си отварям устата, защото Ти направи това. (Мт 11:5)11Отклони от мене Твоите удари, аз изчезвам от Твоята поразяваща ръка.12Ако чрез изобличения наказваш човека за престъпления, то неговата хубост ще се развали като от молци. Тъй всеки човек е суетен! (Ис 51:8)13Чуй, Господи, молитвата ми и дай ухо на моите вопли, не бъди безмълвен към моите сълзи, защото съм странник у Тебе и пришълец, както и всичките ми отци. (1 Лет 29:15; 2 Кор 5:6; Фил 3:20; Евр 11:13)14Отстъпи от мене, за да мога да се подкрепя, преди да замина и да ме няма вече.