1Към Тебе, Господи, викам: твърдиня моя, не бъди безмълвен към мене, та да не би при Твоето безмълвие да се уподобя на слизащ в гроб. (Пс 142:7)2Чуй гласа на моите молби, кога викам към Тебе, кога дигам ръце към светия Твой храм.3Не ме погубвай с нечестивци и със злосторници, които с ближните си говорят за мир, а на сърце имат зло. (Пс 11:3; Ер 9:8)4Въздай им според техните дела, според техните зли постъпки; според делата на техните ръце им въздай, дай им, каквото са заслужили. (Мт 16:27)5Задето те не са внимателни към делата на Господа и към делото на ръцете Му, Той ще ги съсипе и няма да ги въздигне. (Йов 34:27; Ис 5:12)6Благословен Господ, защото Той чу гласа на молбите ми.7Господ е моя крепост и мой щит; Нему се уповаваше сърцето ми, и Той ми помогна, и сърцето ми се зарадва; аз ще Го прославя с моята песен. (Пс 3:4)8Господ е крепост на Своя народ и спасителна защита на Своя помазаник. (Пс 26:1)9Спаси народа Си и благослови наследството Си; паси ги и ги въздигай навеки!