Началнику на хора. Кога се зора сипва. Псалом Давидов.
1-2Боже мой, Боже мой! (чуй ме;) защо си ме оставил? Далеч са от спасението ми думите на моя вик. (Мт 27:46; Мк 15:34)3Боже мой! викам денем – и Ти не чуваш, и нощем – и няма за мене мира.4Но Ти, Светий, живееш посред славословията на Израиля.5На Тебе се уповаваха отците ни; уповаваха се, и Ти ги избавяше; (Пс 106:6)6към Тебе викаха, и биваха спасявани; на Тебе се уповаваха, и се не посрамяха. (Пс 24:2)7Аз пък съм червей, а не човек, гавра за човеците и презрение у народа.8Всички, които ме виждат, ругаят ми се; клатейки глава, думат с уста: (Мт 27:39)9„Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, нека Го спаси, ако Му е угоден“. (Мт 27:43; Прем 2:18)10Но Ти ме извади из утробата, вложи в мене упование още в майчините ми гърди. (Пс 70:6)11Още от утроба на Тебе съм оставен; от утроба майчина ми Ти си мой Бог.12Не се отдалечавай от мене, защото скръбта е близо, а помощник няма.13Множество телци ме обиколиха; тлъсти бикове васански ме окръжиха, (Ам 4:1; Мт 27:20)14разтвориха уста против мене като лъв, който е гладен за плячка и рика.15Аз се разлях като вода; всичките ми кости се разглобиха; сърцето ми стана като восък, разтопи се в моята вътрешност.16Силата ми изсъхна като чиреп; езикът ми прилепна о небцето, и Ти ме сведе до смъртна пръст. (Йн 19:28)17Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе. (Мт 27:27)18Можеше да се изброят всичките ми кости, а те гледат и си правят зрелище от мене; (Лк 23:35)19делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие. (Мт 27:35; Мк 15:24; Лк 23:34; Йн 19:24)20Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене; Сило моя! побързай ми на помощ;21избави от меч живота ми, и от псета – самотната ми душа;22спаси ме от устата на лъва, и от рогата на еднорогите, като чуеш, избави ме.23Ще възвестявам Твоето име на братята си, сред събранието ще Те хваля. (Йн 20:17; Евр 2:12)24Вие, които се боите от Господа, възхвалете Го. Цяло семе Иаковово, прослави Го. Да благоговее пред Него цяло семе Израилево,25защото Той не презря и не пренебрегна скърбите на страдащия, не скри от него лицето Си, а го чу, когато тоя викна към Него. (Евр 5:7)26За Тебе е хвалата ми във великото събрание; ще изпълня оброците си пред ония, които се боят от Него. (Пс 34:18)27Да ядат бедните и се насищат, да хвалят Господа ония, които Го търсят; да живеят сърцата ви навеки! (П П 5:1; Ис 65:13; Лк 1:53)28Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища, и ще се поклонят пред Тебе всички езически племена, (Пс 2:8; Ис 60:14)29защото царството е на Господа, и Той е Владетел над народите. (Мт 6:10)30Ще ядат и ще се поклонят всички тлъсти на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта и не могат да опазят живота си. (Ис 25:6; Ис 49:23)31Потомството (ми) ще Му служи и ще се нарича Господне навеки; (Ис 53:10)32ще дойдат и ще възвестяват на човеците, които ще се родят, правдата Му, ще разказват това, що Господ е сторил.