Псалм 145

Библия, синодално издание

1 Душо моя, хвали Господа! (Пс 102:1)2 Ще възхвалям Господа, доде съм жив; ще пея Богу моему, докле съществувам.3 Не се надявайте на князе, на син човешки, от когото няма спасение. (Пс 117:2)4 Излиза духът му, и той се връща в земята си: в оня ден изчезват (всички) негови помисли. (Бит 3:19; Екл 12:7)5 Блажен, комуто е помощник Бог Иаковов и чиято надежда е у Господа, неговия Бог, (Пс 33:9)6 Който сътвори небето и земята, морето и всичко, що е в тях, Който вечно пази вярност, (Пс 135:5; Д А 14:15; Отк 14:7)7 върши съд над обидени, дава хляб на гладни. Господ отпуща затворници, (Пс 11:6; Пс 103:22)8 Господ отваря очите на слепи, Господ изправя прегърбени, Господ обича праведни. (Лк 18:35)9 Господ пази пришълците, поддържа сираче и вдовица, а пътя на нечестивците проваля. (Пс 67:6)10 Господ ще царува вечно; твоят Бог, Сионе, е в род и род. Алилуия. (Изх 15:18)