1Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете[1], (задето послуша всички думи на устата ми;)2покланям се пред светия Ти храм и славя Твоето име за Твоята милост и истина, защото Ти възвеличи словото Си по-високо от всяко Твое име. (Пс 144:1)3В деня, когато повиках, Ти ме послуша, всели бодрост в душата ми.4Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, кога чуят думите на Твоите уста, (Пс 67:8; Ис 6:3)5и ще възпяват Господните пътища; защото е велика славата Господня.6Висок е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалеч узнава. (Пс 112:6)7Ако тръгна посред злополуки – Ти ще ме оживиш, ще простреш ръка върху яростта на моите врагове и Твоята десница ще ме спаси. (Пс 36:13)8Господ ще извърши което е потребно за мене! Твоята милост, Господи, е вечна; делата на ръцете Си не изоставяй.