1Синко, пази думите ми, и скрий в себе си заповедите ми. (Синко, почитай Господа, – и ще се укрепиш и, освен от Него, не се бой от никого.)2Пази заповедите ми, и ще живееш; пази и учението ми, като зеницата на очите си. (Лев 18:5)3Вържи ги на пръстите си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си. (Вт 6:8)4Кажи на мъдростта: „ти ми си сестра!“ и наречи разума твой сродник, (Прем 8:2)5за да те пазят от жената на другиго, от чуждата, която подслажда думите си. (Пр 6:24)6Ето, веднъж гледах от прозореца на къщата си, през моята решетка,7и видях между неопитните, забелязах между младежите един неразумен момък,8който прекрачваше стъгдата близо до нейния ъгъл и който вървеше по пътя към нейната къща,9по здрач, когато се свечеряваше, в нощната тъмнина и в мрака.10И ето, насреща му жена, натруфена като блудница, с коварно сърце,11бъбрива и необуздана, нозете и се не спират вкъщи:12ту на улицата, ту по стъгдите и при всеки ъгъл залага примки.13Тя го сграбчи, целуна го и с безсрамно лице му думаше;14„мирна жертва имам: днес изпълних оброците си;15затова и излязох насреща ти, за да те подиря, и намерих – те;16с килими украсих леглото си, с разноцветни платове египетски;17спалнята си накадих със смирна, алой и дарчин;18дойди, ще се опиваме с нежности дозори, ще се насладим с любов,19защото мъж ми не е у дома: той замина на дълъг път;20кесия сребро взе със себе си; ще си дойде дома към пълнолуние.“21С многото ласкави думи тя го увлече, с мазните си уста го завладя.22Веднага той тръгна подире и, както вол отива на клане (и както псе – на верига), както елен – на изстрел,23докле стрела не прониже черния му дроб, както птичка се хвърля в примка и не знае, че тя е за нейна гибел. (Пр 1:17)24И тъй, деца, слушайте ме и внимавайте в думите на устата ми.25Да се не отклонява сърцето ти в нейния път, не скитай по пътеките и, (Йов 31:9)26защото тя мнозина е свалила ранени, и мнозина юнаци са убити от нея:27нейният дом е път за преизподнята, който слиза във вътрешните жилища на смъртта. (Пр 5:5)