Притчи 18

Библия, синодално издание

1 Своенравният върви след своите прищевки, въстава против всичко умно.2 Глупавият не обича знание, а само да покаже ума си.3 С дохождане на нечестивеца дохожда и презрение, а с безславието – позор.4 Думите на човешките уста са дълбоки води; изворът на мъдростта е буен поток. (Пр 20:5)5 Не е добро да бъдеш лицеприятен към нечестивия, за да събориш праведния в съда. (Лев 19:15; Вт 1:17; Пр 24:23; Сир 42:1)6 Устата на глупавия водят към свада, и думите му предизвикват бой.7 Езикът на глупавия е гибел за него, и устата му са примка за душата му. (Пр 10:14; Пр 12:13)8 (Страхът събаря ленивеца, а женоподобните души ще гладуват.)9 Думите на шепотника са като сладкиши, и те влизат вътре в утробата.10 Нехайният в работата си е брат на разсипника.11 Името на Господа е яка кула: побегне ли в нея праведник, в безопасност е. (Пр 14:26)12 Имотът на богатия е негов як град и във въображението му е като висока ограда. (Пр 10:15)13 Пред падение сърцето на човека се възгордява, а смирението върви пред слава. (Пр 16:18)14 Който дава отговор, преди да е изслушал, глупав е, и срам за него. (Сир 11:8)15 Духът на човека го подкрепя в немощ, а сломен дух – кой може го подкрепи?16 Сърцето на разумния придобива знание, и ухото на мъдрите търси знание.17 Подаръкът, който дава човек, му отваря път и до велможи го довежда. (Пр 17:8; Мт 2:11)18 Първият в тъжбата си е прав, ала дохожда съперникът му и го изпитва.19 Жребието прекъсва препирни и решава спор между силните.20 Озлобен брат е по-непристъпен от як град, и свадите са като ключалки на крепост.21 От плода на устата на човека се пълни коремът му; от произведението на устата си той се насища. (Пр 14:14; Ис 3:10)22 Смърт и живот са подвластни на езика, и които го владеят, ще вкусят от плодовете му. (Пр 13:3; Як 3:8)23 Който е намерил (добра) жена, намерил е благо и получил е благодат от Господа. (Който напъжда добра жена, напъжда щастие, а който поддържа прелюбодейка, безумен е и нечестив.) (Пр 19:14)24 Сиромахът говори с молба, а богатият отговаря грубо. (Сир 13:4)25 Който желае да има приятели, трябва и сам да бъде дружелюбие; бива приятел по-привързан и от брат. (Пр 17:17)