1Кроежите на сърцето принадлежат човеку, но отговорът на езика е от Господа. (Ер 10:23)2Всички пътища на човека са чисти в неговите очи, но Господ претегля душите.3Предай делата си Господу, и твоите предприятия ще се изпълнят. (Пс 36:5; 1 Пет 5:7)4Господ е направил всичко за Себе Си, и нечестивия пази за злочест ден. (Йов 21:30; Рим 11:36)5Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа: можеш се обзаложи, че той не ще остане ненаказан. (Начало на добрия път е – да се върши правда; това е по угодно пред Бога, нежели да се принасят жертви. Който търси Господа, ще намери знание с правда; които наистина Го търсят, ще намерят мир.) (Пр 8:13)6С милосърдие и правда се грях очиства, и със страх Господен се зло отклонява. (Неем 5:15)7Кога пътищата на човека са угодни Господу, Той и враговете му примирява с него. (1 Пет 3:13; Сир 6:17)8По-добре малко с правда, нежели много печалби с неправда.9Сърцето на човека обмисля своя път, но стъпките му Господ насочва.10В устата на царя има вдъхновено слово; неговите уста не бива да грешат на съд. (3 Цар 3:27)11Верни теглилки и къпони са от Господа; от Него са и всички драмове в торбата. (Пр 11:1; Пр 20:10; Пр 20:23)12Беззаконно дело е гнусота за царете, защото с правда се престол заякчава. (Пр 20:28; Пр 25:5)13Правдиви уста са царю приятни, и той обича оногова, който говори истина.14Царев гняв е за смърт вестител; но мъдър човек ще умилостиви царя. (Пр 20:2)15В светлия поглед на царя има живот, и неговото благоволение е като облак със закъснял дъжд.16Да придобиеш мъдрост е много подобре, нежели злато, и да придобиеш разум е по за предпочитане от отбор сребро. (Йов 28:15)17Пътят на праведните е отклонение от зло: онзи варди душата си, който пази пътя си.18Пред погибел гордост върви, и пред падение – надутост. (Пр 18:13)19По-добре е да се смиряваш духом с кротки, нежели да делиш плячка с горделиви.20Който си води разумно работата, добро ще намери, и който се Господу надява, блажен е. (Пс 33:9; Ис 30:18; Ер 17:7)21Мъдрия по сърце ще назовават благоразумен, и сладката реч ще увеличи знанието.22Разумът за ония, които го имат, е извор за живот, а учеността на глупавите е глупост.23Сърцето на мъдрия прави езика му мъдър и умножава знанието в устата му.24Приятна реч е вощен мед: за душата сладка и за костите лековита.25Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта. (Пр 14:12)26Който се труди, труди се за себе си, защото към това го устата му нудят.27Лукав човек зло крои, и на устата му – като че разпален огън. (Пс 7:16; Як 3:6)28Коварен човек раздор сее, и шепотник приятели разделя. (Пр 15:18)29Неблагонамерен човек развращава своя ближен и го води към недобър път;30замижва с очи, за да измисли коварство; захапвайки устни, извършва злодейство (той е пещ от злоба). (Пр 6:13; Пр 10:10)31Седина в пътя на правдата е венец на слава. (Пр 20:29; Тит 2:2)32Дълготърпелив е по-добър от храбър, и който владее себе си, по-добър е от завоевател на градове. (Пр 19:11)33Жребие се в скут хвърля, но всичко, що то решава, е от Господа. (И Н 7:14)