1Притчи на Соломона, син Давидов, цар израилски, (3 Цар 4:32)2за да се познае мъдрост и поука, за да се разберат изреченията на разума;3за да се усвоят правилата на благоразумие, правосъдие, съд и правота;4да се даде на прости разумност, на юноша – знание и разсъдливост.5Ако мъдър слуша, ще умножи познанията си, и разумен ще намери мъдри съвети, (Сир 10:28)6за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдреците и техните загадки.7Начало на мъдростта е страхът Господен; (добре разумяват всички, които се водят от него; а благоговението към Бога е начало на разбиране;) само глупци презират мъдрост и поука. (Йов 28:28; Пс 110:7; Екл 12:13; Сир 1:15)8Слушай, синко, поуката на баща си и не отхвърляй завета на майка си,9защото това е красен венец за главата ти и украшение за шията ти. (Пр 4:9; Сир 6:32)10Синко, ако те прелъстяват грешници, не скланяй; (Пр 4:14)11ако кажат: „дойди с нас, да направим засада за убийство, да причакаме непорочния без вина, (Ер 5:26; Мих 7:2)12жив да го погълнем, както поглъща преизподнята, и цял като слизащия в гроб; (Пс 123:3)13да си натрупаме всякакъв драгоценен имот, да напълним къщите си с плячка;14ти ще хвърляш жребия си заедно с нас, един клет ще има за всички ни“, –15синко, не ходи на път с тях, задръж ногата си от пътеките им, (Пс 1:1)16защото нозете им тичат към зло и бързат кръв да проливат: (Ис 59:7; Рим 3:15)17не напразно се разпъва мрежа пред птици.18Но те правят засада против кръвта си, дебнат против душите си. (Мт 26:16)19Такива са пътищата на всекиго, който е алчен за чуждо добро: то отнема живота на оногова, който го е заграбил.20Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите; (Пр 8:1; Лк 11:49)21проповядва в главните места на съборите, при входовете на градските порти говори своята реч: (Пр 8:3)22„докога, невежи, ще обичате невежеството? Докога буйните ще се наслаждават с буйство? Докога глупците ще мразят знанието?23Обърнете се към моите изобличения; ето, аз ще излея духа си върху вас, ще ви явя думите си.24Аз виках, а вие не послушахте; простирах ръка, но нямаше кой да внимава; (Ис 65:12; Ис 66:4; Ер 7:13)25и вие отхвърлихте всички мои съвети, и изобличенията ми не приехте.26Затова и аз ще се насмея на вашата гибел; ще се порадвам, кога ви ужас нападне, (Вт 28:63; Ез 21:17)27кога ви нападне ужас като буря, и беда като вихър мине над вас, кога ви постигне скръб и утеснение.28Тогава ще ме викат, и аз не ще чуя; от сутрин ще ме дирят, и не ще ме намерят. (Ис 1:15; Ер 11:11)29Задето намразиха знанието и не избраха за себе си страха Господен; (Пр 1:24; Д А 13:40)30задето не приеха моя съвет и презряха всичките ми изобличения,31затова те и ще ядат от плодовете на своите пътища и ще се насищат от своите замисли. (Ис 3:10)32Защото невежите ще ги убие тяхното упорство, а глупците ще ги погуби тяхната безгрижност;33но който слуша мене, ще живее безопасно и спокойно, без да се страхува от зло.“ (Пс 111:7)