1Спомни си, Господи, какво се извърши над нас; милостно погледни и виж нашето поругание: (Ез 5:14)2нашето наследство у чужди премина, нашите къщи – у другоплеменници; (Ер 6:12)3останахме сираци, без баща; майките ни са като вдовици.4Пием водата си срещу сребро, доставяме дървата си с пари. (Ез 4:16)5Бият ни по врата, работим – и отдих за нас няма.6Протягаме ръка към египтяни, към асирийци, за да се нахраним с хляб.7Бащите ни грешиха: тях ги няма вече, а ние търпим наказание за техните беззакония. (Изх 20:5; Ер 31:29; Ез 18:2)8Роби владеят над нас, и няма кой да ни избави от ръцете им. (Вт 28:48)9Хляба си добиваме с опасност за живота – пред меч в пустинята.10Кожата ни е почерняла като пещ, от лют глад. (Ез 22:22)11Жени безчестят на Сион, девици – в градовете иудейски. (Вт 28:30)12Князе избесиха със свои ръце, лица на старци не уважиха. (П Ер 4:16)13Юноши вземат при хромели, и момчета падат под товари дърва.14Старци вече не седят при порти; юноши не пеят.15Свърши се радостта на сърцето ни; нашите хора се обърнаха на тъга. (Ос 2:11)16Падна венецът от главата ни; горко ни, задето съгрешихме! (Ер 13:18)17От това и чезне сърцето ни; от това потъмняха нашите очи. (Ер 13:16)18Защото опустя планина Сион, лисици ходят по нея.19Ти, Господи, пребъдваш вовеки; Твоят престол е из рода в род. (Пс 9:8)20Защо ни съвсем забравяш, оставяш ни за дълго време?21Обърни ни към Тебе, Господи, и ще се обърнем; обнови нашите дни, както в старо време. (Ер 31:18)22Нима си ни съвсем отхвърлил, разгневил си се на нас безмерно?