1След това погледнах, и ето, врата отворени на небето, и предишният глас, що бях чул като от тръба, която говореше с мене, каза: изкачи се тук, и ще ти покажа, какво трябва да стане след това.2И веднага бях обзет от дух; и ето, на небето стоеше престол, и на престола седеше Някой; (Ис 6:1; Ез 1:26)3Който седеше, наглед приличаше на камък яспис и сардис, а около престола имаше и дъга, която наглед приличаше на смарагд.4Около престола пък имаше двайсет и четири престола; а на престолите видях седнали двайсет и четири старци, облечени с бели дрехи, и на главите си имаха златни венци. (Отк 1:6; Отк 2:26; Отк 3:4; Отк 6:11; Отк 7:13)5И от престола излизаха светкавици, гръмотевици и гласове; а пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове; (Зах 4:10; Отк 1:4; Отк 5:6; Отк 8:5)6и пред престола имаше стъклено море, подобно на кристал; а сред престола и около престола – четири животни, отпред и отзад пълни с очи:7първото животно приличаше на лъв, второто животно – на теле, третото животно имаше лице като на човек, а четвъртото животно приличаше на хвърчащ орел.8И четирите животни имаха всяко по шест крила наоколо си, а извътре бяха пълни с очи, и без почивка денем и нощем възклицаваха: свет, свет, свет е Господ Бог Вседържител, Който е бил, Който е и Който иде. (Ис 6:2; Отк 1:8)9А когато животните въздаваха слава, чест и благодарност на Седналия на престола, на Живеещия вовеки веков,10двайсет и четирите старци падаха пред Седналия на престола, покланяха се на Живеещия вовеки веков и полагаха венците си пред престола, казвайки:11достоен си, Господи, да приемеш славата, честта и силата, защото Ти си сътворил всичко, и по Твоя воля всичко съществува и е сътворено.