1И видях друг, силен Ангел да слиза от небето, обгърнат от облак, над главата му дъга, и лицето му като слънце, а нозете му като огнени стълбове; (Ез 1:27; Мт 17:2; Отк 1:15)2в ръката си държеше разгърната книжка; и тури десния си крак на морето, а левия – на земята;3и извика с висок глас, както лъв рика, а когато извика, седемте гръма проговориха със своите гласове.4И когато седемте гръма проговориха с гласовете си, наканих се да пиша; но чух глас от небето да ми казва: запечатай това, що говориха седемте гръма, и недей го писа.5И Ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, дигна ръка към небето6и се закле в Оногова, Който живее вовеки веков и Който сътвори небето и каквото е на него, земята и каквото е върху нея, и морето и каквото е в него, – че не ще вече да има време; (Неем 9:6)7но в дните, когато седмият Ангел възгласи и затръби, ще се извърши тайната на Бога, както бе благовестил Той на Своите раби – пророците. (Отк 11:15)8И гласът, що бях чул от небето, отново заговори с мене и рече: иди и вземи разгърнатата книжка в ръцете на Ангела, който стои на морето и на земята.9И отидох при Ангела и му рекох: дай ми книжката. Той ми отвърна: вземи и я изяж; в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед. (Ез 2:8; Ез 3:1; Ез 3:3)10И взех книжката от ръката на Ангела и я изядох; и в устата ми беше сладка като мед; а когато я изядох, стана ми горчиво в корема.11И ми каза: трябва пак да пророкуваш между много народи и племена, езици и царе.