1Като чу Санавалат, че зидаме стените, разсърди се и досаждаше много и се подиграваше с иудеите; (Неем 2:10; Неем 13:28)2и думаше пред братята си и пред самарийските военни люде, като казваше: какво правят тия клети иудеи? Нима ще им позволят това? Нима те ще принасят жертви? Нима ще свършат някогаш? Нима ще съживят камъните из купищата прах, и при това обгорени?3А до него Товия, амонитец, каза: нека ги зидат; ще мине лисица и ще срине каменните им стени. (Неем 13:4)4Чуй, Боже наш, в какво сме презрение, и обърни тая тяхна гавра върху главите им, предай ги на презрение в земя на пленство,5не прикривай беззаконията им, и грехът им да не бъде загладен пред лицето Ти, понеже те огорчиха зидащите. (Пс 5:11; Ер 18:23)6Ние все пак градихме стената, и цялата стена нависоко биде свързана до половината и. И на народа беше присърце да работи.7Като чуха Санавалат и Товия, и араби, и амонитци, и азотци, че иерусалимските стени се възстановяват, че повредите взеха да се изпълват, много се разгневиха.8И сговориха се да идат заедно да воюват против Иерусалим и да го разрушат.9А ние се молехме на нашия Бог и поставяхме насреща им стража денем и нощем, за да се спасим от тях.10Но иудеите казаха: ослабна силата на носачите, а пръстта от срутеното е много; не можем да градим стената.11А пък неприятелите наши казваха: не ще усетят и не ще видят, как изведнъж: ще влезем помежду им, ще ги избием, и ще спрем работата.12Като идваха иудеите, които живееха до тях, и ни думаха десетина пъти от всички места, че ще ни нападнат,13тогава по ниските места на града зад стената, по сухите места, поставих народа по родове с мечовете им, с копията им и с лъковете им.14Па обгледах и станах, та казах на първенците и началниците и на останалия народ: не бойте се от тях; помнете Господа велики и страшни и се бийте за братята си, за синовете си, за дъщерите си, за жените си и за къщите си. (Изх 15:11; Чис 14:9)15Като чуха нашите неприятели, че нам е известно, какво кроят, тогава Бог развали техния заговор, и ние всички се върнахме при стената, всеки на своята работа. (Йов 5:12; Пс 32:10)16От оня ден половината младежи при мене се занимаваха с работа, а другата им половина стояха с копия, щитове, лъкове и брони; а началниците им бяха зад целия дом Иудин.17Ония, които градяха стената и носеха товари, що им се възлагаха, с една ръка вършеха работа, а с друга държаха копие.18Всички строители бяха препасани с меч през кръста, и тъй строяха. А до мене беше тръбачът.19И казах на първенците и началниците и на останалия народ: работата е голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената и отдалечени един от други;20затова, отдето чуете тръбния звук, в него място се събирайте при нас: Бог наш ще се сражава за нас. (Изх 14:14; Вт 1:30; Вт 3:22)21Тъй карахме работата; и половината държаха копия откато се зора сипне, докато звезди излязат.22Освен това, същевременно бях заръчал на народа да нощуват в Иерусалим всички със слугите си, – и да бъдат те у нас нощем на стража, а денем на работа.23И нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, ни стражарите, които ме придружаваха, не събличахме дрехите си, и всеки от нас имаше на ръка меч и вода.