1Слушайте, що казва Господ: стани, съди се пред планините, и хълмовете да слушат гласа ти!2Слушайте, планини, съда Господен, и вие, твърди основи земни, защото Господ има съд със Своя народ, и с Израиля се бори. (Ис 1:2; Ер 2:4)3Народе Мой! Какво ти сторих и с какво те отегчавах? Отговори Ми. (Ер 2:5)4Аз те изведох из Египетската земя, изкупих те от дома на робството и проводих пред тебе Моисея, Аарона и Мариам. (Изх 12:41; Изх 12:51; Изх 14:30)5Народе Мой! Спомни си, какво кроеше Валак, цар моавски, и какво му отговаряше Валаам, син Веоров, и какво ставаше от Ситим до Галгал, – за да познаеш праведните дела Господни. (Чис 22:6; Чис 23:7)6„С какво да застана пред Господа, да се поклоня пред Бога Небесни? Да застана ли пред Него с всесъжения, с едногодишни телци? (Ос 6:6; Мт 9:13)7Но може ли се угоди Господу с хиляди овни или неизчетни потоци елей? Дали да Му дам моя първороден син за престъплението си и плода на утробата си – за греха на душата си?“8О, човече, казано ти е, що е добро, и какво иска от тебе Господ: да работиш справедливо, да обичаш милосърдни дела и смирено да ходиш пред твоя Бог. (Вт 10:12; Ос 6:6)9Глас Господен вика към града, и мъдростта благоговее пред Твоето име: слушайте жезъла и Оногова, Който го е поставил.10Не намират ли се и сега в дома на нечестивеца нечестни съкровища и смалена гнусна мяра? (Мих 2:2)11Мога ли да бъда чист с неверни къпони и с лъжливи теглилки в торбата? (Лев 19:36; Пр 11:1)12Понеже богаташите му са пълни с неправда, и жителите му говорят лъжа, и езикът им е измама в устата им,13то и Аз зле ще те поразя с опустошение поради твоите грехове. (Ез 12:20)14Ти ще ядеш – и не ще се наситиш; празнота ще бъде вътре в тебе; ще пазиш, ала не ще опазиш, а каквото скъташ, ще го предам на меч. (Лев 26:26; Ос 4:10)15Ще сееш, ала няма да жънеш; ще стискаш маслини, ала няма да се намажеш с дървено масло; ще цедиш гроздов сок, ала вино няма да пиеш. (Вт 28:38; Ер 12:13; Соф 1:13; Аг 1:6)16У вас се запазили обичаите на Амврий и всички дела на дома Ахавов, и вие постъпвате по техните съвети; ще те предам на опустошение и твоите жители – на присмех, и вие ще претърпите поруганието на Моя народ. (3 Цар 16:19; 3 Цар 16:30)