1Когато Иисус свърши тия думи, тръгна от Галилея и дойде в пределите Иудейски, отвъд Иордан. (Мк 10:1)2Подире Му тръгнаха много тълпи народ, и Той ги изцери там.3И дойдоха при Него фарисеите и, изкушавайки Го, думаха Му: позволено ли е човеку да напусне жена си по всяка причина?4Той им отговори и рече: не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори и каза: (Бит 1:27; Мк 10:6)5„затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът“? (Бит 2:24; Мк 10:7; 1 Кор 6:16; Еф 5:31)6Тъй че те вече не са двама, а една плът. Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.7Те Му казват: защо тогава Моисей заповяда да даде мъжът разводно писмо и да я напусне? (Мт 5:31)8Той им отговаря: поради вашето жестокосърдие ви е позволил Моисей да напускате жените си; но отначало не беше тъй;9Аз пък ви казвам: който напусне жена си, освен поради прелюбодеяние, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за напусната, прелюбодействува. (Мт 5:32; Мк 10:11; Лк 16:18)10Казват Му Неговите ученици: ако е такова задължението на човека към жената, няма полза да се жени.11А Той им рече: не всички възприемат тая дума, но ония, на които е дадено;12защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който може възприе, нека възприеме. (Ис 56:3; 1 Кор 7:7)13Тогава доведоха при Него деца, за да възложи върху им ръце и да се помоли; учениците пък им забраниха. (Мк 10:13; Лк 18:15)14Но Иисус рече: оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно. (Мт 18:3)15И като възложи върху им ръце, отиде си оттам.16И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен? (Мк 10:17; Лк 18:18)17А Той му отговори: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите. (Як 1:17)18Казва Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай; (Изх 20:13; Вт 5:17)19почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си.20Момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига?21Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене.22Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.23А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно;24и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.25Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси?26А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно. (Йов 42:2)27Тогава Петър отговори и Му рече: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас? (Мк 10:28; Лк 18:28)28А Иисус им рече: истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при пакибитието[1], кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена; (Лк 22:30)29и всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен.30А мнозина първи ще бъдат последни, и последни – първи. (Мк 10:31; Лк 13:30)