1След два дни идеше Пасха и празник Безквасници; и първосвещениците и книжниците гледаха, как да Го уловят с измама и убият; (Мт 26:2; Лк 22:1)2но казваха: само не на празника, за да не бъде смут у народа.3И когато Той беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастрен съд с миро от чист, драгоценен нард, и, като счупи алабастрения съд, възливаше върху главата Му. (Мт 26:7; Йн 11:2; Йн 12:3)4А някои негодуваха и казваха помежду си: защо стана това прахосване на мирото?5Та то можеше да се продаде за повече от триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси. И роптаеха против нея.6Но Иисус рече: оставете я; що я смущавате? Тя извърши добро дело за Мене.7Защото сиромасите всякога имате при себе си и, кога поискате, можете да им сторите добро; а Мене не всякога имате.8Тя извърши, което можа; превари да помаже тялото Ми за погребение.9Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши.10Тогава Иуда Искариот, един от дванайсетте, отиде при първосвещениците. за да им Го предаде. (Мт 26:14; Лк 22:4)11А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат сребърници. И търсеше, как да Го предаде в сгодно време.12В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: де искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата? (Мт 26:17; Лк 22:7)13И изпраща двама от учениците Си, па им казва: идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него.14И където той влезе, кажете на стопанина: Учителят казва: де е стаята, в която трябва да ям пасхата с учениците Си?15И той ще ви покаже горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе.16И излязоха учениците Му, и дойдоха в града, и намериха, както им бе казал; и приготвиха пасхата.17Когато се свечери, Той дохожда с дванайсетте.18И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. (Пс 40:10; Мт 26:20; Лк 22:14; Йн 13:21)19А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг: да не съм аз?20А Той им отговори и рече: един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото.21Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.22И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло. (Мт 26:26; Лк 22:19; 1 Кор 11:24)23И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички.24И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива.25Истина ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до оня ден, когато ще го пия нов в царството Божие.26И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.27И казва им Иисус: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: „ще поразя пастира, и ще се пръснат овците“. (Зах 13:7; Мт 26:31; Йн 16:32)28Но след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея. (Мк 16:7)29А Петър Му рече: дори и всички да се съблазнят, аз обаче – не.30Иисус му казва: истина ти казвам, че днес, в тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене. (Мт 26:34; Лк 22:34; Йн 13:38)31Но той още повече настояваше: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и всички.32Дохождат в едно село, наречено Гетсимания; и Той казва на учениците Си: поседете тук, докле се помоля. (Мт 26:36; Лк 22:39)33И взима със Себе Си Петра, Иакова и Иоана; и почна да се ужасява и да тъгува.34И рече им: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни.35И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине тоя час, ако е възможно;36и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти. (Мт 26:39; Фил 2:8; Евр 5:7)37Дохожда, и ги намира, че спят, и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?38Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна. (Лк 22:40)39И пак като отиде, помоли се и каза същите думи.40А като се завърна, намери ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали; и не знаеха, що да Му отговорят.41И дохожда трети път и им казва: спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът: ето, Син Човеческий се предава в ръцете на грешниците.42Ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.43И тозчас, докле Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и стареите. (Мт 26:47; Лк 22:47; Йн 18:3)44А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и водете зорко.45И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: Рави, Рави! и Го целуна.46А те сложиха ръцете си върху Му и Го хванаха.47А един от ония, които стояха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.48Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете.49Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но – да се сбъднат Писанията. (Йов 19:13; Пс 21:7; Пс 68:9; Пс 87:7; Ис 53:12)50Тогава всички ученици Го оставиха, и се разбягаха.51Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха.52Но той, като остави платнището, избяга гол от тях.53И доведоха Иисуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареи и книжници. (Мт 26:57)54Петър Го следва отдалеч до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със слугите и се грееше на огъня.55А първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят; и не намираха. (Пс 26:12; Пс 34:11; Мт 26:59)56Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви.57И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казваха:58чухме, че Той говореше: ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен. (Мк 15:29)59Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво.60Тогава първосвещеникът застана посред и попита Иисуса, казвайки: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?61Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения? (Ис 53:7; Д А 8:32; Евр 1:5)62Иисус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци. (Мт 26:64; 2 Сол 1:10)63Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме вече от свидетели?64Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт.65И някои почнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му казват: проречи! И слугите му удряха плесници.66Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника (Мт 26:69; Лк 22:56; Йн 18:25)67и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Иисуса Назарееца.68Но той се отрече, като каза: не зная, нито разбирам, що говориш. И излезе вън на предния двор; и петел пропя.69Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там: този е от тях.70А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра: наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът ти прилича на галилейския.71И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите.72Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Иисуса: преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче. (Мт 26:75; Мк 14:30)