1От това Иона се силно огорчи и възнегодува.2И моли се той Господу и рече: о, Господи! не говорех ли това, когато бях още в моята земя? Затова и побягнах в Тарсис, защото знаех, че Ти си Бог благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив и съжаляваш за бедствието. (Изх 34:6; Пс 85:5; Йоил 2:13; Наум 1:3)3И сега, Господи, вземи душата ми от мене, защото по-добре е да умра, нежели да живея. (3 Цар 19:4; Йов 3:20)4И рече Господ: нима това те тъй силно огорчи?5И излезе Иона из града, седна на изток от града, направи си там сенница и седна под нея на сянка, за да види, какво ще стане с града.6И направи Господ Бог, та израсна растение, и то се издигна над Иона, за да има над главата му сянка, и да го избави от огорчението му; Иона твърде много се зарадва на това растение.7И нареди Бог тъй, че на другия ден, кога се зазори, червей подгриза растението, и то засъхна.8А кога изгря слънце, напрати Бог горещ източен вятър, и слънцето почна да препича главата на Иона, тъй че той изнемогна и се молеше да умре, казвайки: „подобре да умра, нежели да живея“. (Пс 120:6; Як 1:11; Отк 16:8)9И рече Бог на Иона: „нима тъй силно се огорчи за растението?“ Той рече: „твърде се огорчих, дори до смърт“.10Тогава Господ рече: „тебе ти е жал за растението, за което не си се трудил и което не си отглеждал, което в една нощ израсна и в една нощ пропадна.11Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява, – и много добитък?“ (Бит 18:26; Ез 18:23; Евр 5:13)