1И продължи Иов възвишената си реч и каза:2о, да бях, както в предишните месеци, както в ония дни, когато Бог ме пазеше,3когато светилото Му светеше над главата ми, и под Неговата светлина ходех сред тъма; (Йов 18:6)4както бях в дните на младините си, когато милостта Божия беше над шатрата ми,5когато Вседържителят още беше с мене, и децата ми около мене,6когато пътищата ми се обливаха с мляко, и скалата лееше за мене потоци дървено масло!7Когато излизах пред градските порти и слагах седалището си на стъгдата, –8младежите, като ме зърнеха, отдръпваха се, а старците ставаха и стояха;9князете се въздържаха да говорят и туряха пръсти на устата си;10гласът на първенците замлъкваше, и езикът им прилепваше о небцето им.11Ухо, което ме чуеше, облажаваше ме; око, което ме видеше, възхваляваше ме,12защото аз спасявах викащия страдалец и безпомощния сирак. (Пс 71:12)13Върху мене идеше благословението на погиващия, и на вдовишко сърце докарвах радост.14Обличах се в правда, и моят съд ме пременяше като мантия и превез. (Пс 131:3)15Аз бях очи на слепия и нозе на хромия; (Лев 19:14)16за сиромаси бях баща и внимателно изучвах тъжба, която не знаех. (Йов 31:18; Пр 29:7; Сир 4:10)17На беззаконника трошех челюстите и из зъбите му изтръгвах откраднатото. (Пр 30:14)18И казвах си: ще свърша в гнездото си, и дните ми ще бъдат много – като пясъка;19коренът ми е открит за вода и росата нощува на ветвите ми; (Вт 28:4)20славата ми не старее, и лъкът ми е як в ръката ми. (Бит 49:24)21Слушаха ме и чакаха, и бяха безмълвни при съвета ми.22След думите ми вече не разсъждаваха; речта ми капеше върху тях.23Очакваха ме като дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд.24Случваше се, усмихна им се, – те не вярват; и светлината на лицето ми не помрачаваха.25Назначавах им пътища, седях начело и живеех като цар между войници, като утешител на плачещи.