1Отговори Иов и рече:2дори и сега речта ми е горчива: страданията ми са по-тежки от охканията ми.3О, да знаех де да Го намеря и да можех да се приближа към престола Му!4Изложил бих пред Него моето дело и напълнил бих устата си с оправдание;5узнал бих думите, с които Той ще ми отговори, и разбрал бих, какво ще ми каже.6Нима Той в пълна мощ би взел да се бори с мене? О, не! Стига само Той да обърнеше внимание на мене.7Тогава праведник би могъл да се бори с Него, – и аз винаги бих получил свобода от моя Съдия.8Но ето, аз вървя напред – и Него Го няма, назад – и Го не намирам;9върши ли Той нещо на лява страна, аз не виждам; крие ли се на дясна, не съзирам.10Но Той знае пътя ми; нека ме изпита, – ще изляза като злато. (Йов 31:4; Йов 33:9)11Ногата ми здраво се държи о пътеките Му; пътищата Му пазих и не се отклонявах. (Пс 118:29)12От заповедите на устата Му не отстъпих; думите на устата Му пазих повече, отколкото моите правила.13Но Той е твърд; кой ще Го отклони? Той върши каквото иска душата Му.14Така, Той ще изпълни отреденото за мене, и подобно на това у Него има много.15Поради това аз треперя пред лицето Му; размишлявам – и се плаша от Него.16Бог ме обезсърчи, и Вседържителят ме уплаши.17Защо не съм унищожен преди тая тъма, и Той не скри мрака от лицето ми!