1Дишането ми отслабна; дните ми гаснат, гробища отпреде ми.2Да не беше техният присмех, то и всред техните препирни окото ми щеше да бъде спокойно.3Застъпи се, обзаложи се Сам за мене пред Себе Си! Инак, кой ще се обзаложи за мене?4Защото Ти затвори сърцето им да не могат да разбират, и затова не ще им дадеш да възтържествуват. (Мт 11:25)5Който обрича приятелите си на плячка, на неговите деца очите изтичат. (Йов 11:20)6Той ме направи притча за народа и гаврило за него. (Йов 12:4; Йов 30:9; Ез 33:32)7Окото ми от тъга потъмня, и всичките ми членове са като сянка. (Пс 6:8)8Праведните ще се почудят на това, и невинният ще възнегодува против лицемереца.9Но праведникът ще се държи яко о своя път, и чистият в ръцете все повече и повече ще се укрепява.10Пристъпвайте вие всички и приближете си; не ще намеря мъдър между вас.11Дните ми преминаха: мислите ми притежание на сърцето ми – са разбити.12А те искат да превърнат нощта на ден, светлината да приближат до лицето на тъмата.13Ако вземех и да чакам, преизподнята е мой дом; в тъмата ще постеля постелката си;14на гроба ще река: ти си ми баща, на червея – ти си ми майка и сестра. (Сир 10:13)15А после това, де е надеждата ми? И кой ще види онова, що очаквам?16Тя ще слезе в преизподнята и ще почива с мене в праха.