1Роден от жена, човек е краткодневен и преситен с тъги: (Сир 18:8)2като цвете изниква и улита; като сянка бяга и се не спира. (Йов 8:9; Пс 143:4)3И върху него ли Ти отваряш очите Си, и мене водиш на съд с Тебе?4Кой ще се роди чист от нечист? Ни един. (Пс 50:7; Ис 64:6)5Ако дните му са определени, и броят на месеците му е у Тебе, ако си му турил предел, който той не ще премине,6отклони се от него: нека си отдъхне, докле като наемник не свърши деня си. (Йов 7:1)7За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще оживее, и издънки от него няма да престанат да никнат:8ако и остарял да е в земята коренът му, и пънът му да е замрял в праха,9но, щом усети вода, то дава младочки и пуска клончета, като да е наново посадено.10А човек умира и изтлява. Отива си и де е той?11Изтичат водите из езерото, и реката пресеква и пресъхва:12тъй човек ще легне и няма да стане; до свършъка на небето не ще се пробуди и не ще се вдигне от своя сън. (Йов 19:25)13О, да беше ме скрил и укривал в преизподнята, докле мине гневът Ти, да беше ми определил срок и после да си спомняше за мене!14Кога умре човек, ще живее ли пак? През всички дни на определеното за мене време бих чакал, докле ми дойде смяната.15Ти би викнал, и аз бих Ти дал отговор, и Ти би изявил благоволение към творението на Твоите ръце; (Йов 10:8)16защото тогава би изброявал стъпките ми и не би дебнал греха ми; (Йов 31:4; Пс 138:2)17в свитък щеше да бъде запечатано беззаконието ми, и Ти би прикрил вината ми. (Ез 18:22; Ос 13:12)18Но планината падайки се разрушава, и скалата се изместя от мястото си;19водата излизва камъните; разливът и отвлича земния прах; тъй унищожаваш Ти и надеждата на човека.20Притискаш го докрай, и той заминава; изменяш лицето му и го отпращаш.21На почит ли са децата му – той не знае; унижени ли са – той не забелязва; (Екл 2:19)22но плътта му на него боледува, и душата в него страда.