Йоан 8

Библия, синодално издание

1 А Иисус отиде на Елеонската планина.2 И на заранта пак дойде в храма, и всичкият народ дохождаше при Него. А Той седна и ги поучаваше.3 Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред,4 рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство;5 а Моисей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш? (Лев 20:10; Вт 22:22)6 Казваха това, за да Го изкушават, та да имат с какво да Го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да обръща на тях внимание.7 А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.8 И пак се наведе надолу и пишеше по земята.9 А те, като чуха това, и понеже съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг, начевайки от по-старите, та до последните; и остана Иисус сам и жената, която стоеше насред.10 Като се поизправи и не видя никого, освен жената, Иисус и рече: жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди?11 Тя отговори: никой, Господи! Иисус и рече: и Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши.12 Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота. (Йн 1:5; Йн 9:5; 1 Йн 1:5)13 Тогава фарисеите Му казаха: Ти Сам за Себе Си свидетелствуваш: Твоето свидетелство не е истинско.14 Иисус им отговори и рече: макар Аз Сам да свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско, защото зная, откъде съм дошъл, и накъде отивам; а вие не знаете, откъде съм дошъл и накъде отивам.15 Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.16 Но и ако съдя, съдът Ми е истински, защото Сам не съм, но Аз и Отец, Който Ме е пратил.17 А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама човеци е истинско. (Вт 17:6; Вт 19:15; Мт 18:16; 2 Кор 13:1; Евр 10:28)18 Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си, и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене. (Ис 42:1; Йн 5:32)19 Тогава Му рекоха: де е Твоят Отец? Иисус отговори: вие не знаете нито Мене, нито Отца Ми; ако знаехте Мене, щяхте да знаете и Отца Ми.20 Тия думи Иисус изказа при съкровищницата, когато поучаваше в храма; и никой Го не улови, защото часът Му още не бе дошъл.21 И пак им рече Иисус: Аз отивам, и ще Ме търсите, и в греха си ще умрете. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете. (Йн 13:33)22 Тогава иудеите казваха: да не би да се самоубие, та дума: където Аз отивам, вие не можете да дойдете?23 Той им рече: вие сте от долните, Аз съм от горните; вие сте от тоя свят, Аз не съм от тоя свят. (Йн 3:31; Кол 3:1)24 Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; наистина, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си.25 Тогава Му рекоха: кой си Ти? Иисус им отговори: Аз съм това, което ви и говоря отначало.26 Много имам за вас да говоря и да съдя; но Тоя, Който Ме е пратил, е истински, и което Аз съм слушал от Него, това и казвам на света.27 Не разбраха, че им говореше за Отца.28 А Иисус им рече: кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря. (Йн 7:16; Йн 12:32)29 Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък, защото Аз върша винаги онова, което е Нему угодно.30 Когато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.31 Тогава Иисус казваше на повярвалите в Него иудеи: ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици,32 и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни. (Ис 42:7; Ис 61:1; Рим 6:14)33 Отговориха Му: ние сме семе Авраамово, и никога никому не сме били роби; как Ти казваш: свободни ще станете?34 Иисус им отговори: истина, истина ви казвам: всякой, който прави грях, роб е на греха. (Рим 6:16; 2 Пет 2:19)35 А робът не пребъдва вечно вкъщи; синът пребъдва вечно. (Бит 21:10)36 И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.37 Зная, че сте семе Авраамово; но търсите да Ме убиете, защото словото Ми се не побира във вас.38 Аз говоря това, що съм видял у Моя Отец; а вие вършите онова, що сте видели у вашия отец.39 Отговориха Му и рекоха: наш отец е Авраам. Иисус им рече: да бяхте чеда на Авраама, щяхте да вършите делата Авраамови. (Рим 4:16)40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, що чух от Бога. Авраам това не е правил.41 Вие вършите делата на баща си. На това Му рекоха: ние от блудство не сме родени; едного Отца имаме, Бога.42 Иисус им рече: да беше Бог ваш Отец, щяхте да Ме обичате, понеже Аз съм излязъл и дохождам от Бога; защото Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме прати.43 Защо не разбирате речта Ми? Защото не можете да слушате словото Ми.44 Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата. (1 Йн 3:8)45 А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате.46 Кой от вас ще Ме укори за грях? Ако пък говоря истина, защо Ми не вярвате?47 Който е от Бога, той слуша Божиите думи. Вие затова не слушате, защото не сте от Бога. (Йн 10:27; 1 Йн 4:6)48 На това иудеите Му отговориха и рекоха: не казваме ли ние право, че Ти си самарянин, и в Тебе има бяс?49 Иисус отговори: в Мене бяс няма; но почитам Отца Си, а вие Ме безчестите.50 Ала Аз не търся Моята слава: има Друг, Който я търси и съди.51 Истина, истина ви казвам: който спази словото Ми, няма да види смърт вовеки.52 Тогава иудеите Му рекоха: сега разбрахме, че в Тебе има бяс: Авраам умря, пророците също, а Ти казваш: който спази словото Ми, няма да вкуси смърт вовеки.53 Нима Ти си по-голям от отца ни Авраама, който умря? И пророците умряха; на какъв се правиш Ти?54 Иисус отговори: ако Аз се славя Сам, славата Ми е нищо. Моят Отец е, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог, (Йн 16:14; Д А 3:13)55 но Го не познахте, пък Аз Го зная. И ако кажа, че Го не познавам, ще бъда като вас лъжец. Но Аз Го зная и пазя словото Му.56 Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва. (Бит 15:6; Бит 22:16)57 На това иудеите Му рекоха: нямаш още петдесет години – и си видял Авраама?58 Иисус им рече: истина, истина ви казвам: преди Авраам да е бил, Аз съм.59 Тогава взеха камъни, за да хвърлят върху Му; но Иисус се скри и излезе от храма, като мина презсред тях, и така си отиде.