1След това Иисус отиде отвъд морето Галилейско, сиреч Тивериадско.2Подире Му вървеше множество народ, защото виждаше Неговите чудеса, които правеше над болните.3Иисус се възкачи на планината и там седеше с учениците Си.4И приближаваше Пасха, празникът иудейски. (Изх 12:18)5А Иисус, като дигна очи и видя, че множество народ иде към Него, казва на Филипа: отде да купим хляб, за да ядат тия? (Мт 14:16; Мк 6:35; Лк 9:12)6А това казваше, за да го изпита; понеже Сам знаеше, какво щеше да направи.7Филип Му отговори: тям не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко.8Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му казва:9тук, у едно момченце, има пет ечемични хляба и две риби; ала това що е за толкова души?10Иисус рече: накарайте човеците да насядат. А на онова място имаше много трева. Тогава насядаха човеците на брой около пет хиляди.11Иисус взе хлябовете и, като възблагодари, раздаде на учениците, а учениците – на насядалите; тъй и от рибите, кой колкото искаше.12И след като се наситиха, рече на учениците Си: съберете останалите къшеи, за да се не изгуби нищо.13И от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванайсет коша къшеи, останали на тия, които ядоха. (Мк 8:19)14Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света. (Вт 18:15; Мт 11:3)15А Иисус, като разбра, че възнамеряват да дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък.16Когато пък се свечери, учениците Му слязоха при морето17и, като влязоха в кораба, потеглиха заотвъд морето в Капернаум. Беше се вече стъмнило, а Иисус не бе дошъл при тях. (Мт 14:22; Мк 6:47)18Морето се подигаше, защото силен вятър духаше.19И когато бяха проплували до двайсет и пет или трийсет стадии, виждат Иисуса да ходи по морето и да се приближава към кораба, и се уплашиха.20Но Той им рече: Аз съм; не бойте се!21Тогава искаха да Го вземат в кораба; и веднага корабът пристигна на брега, към който плуваха.22На другия ден народът, който стоеше отвъд морето, видя, че там, освен един кораб, в който бяха влезли учениците Му, друг нямаше, и че Иисус не бе влизал в кораба с учениците Си, а учениците Му сами бяха отплували.23При това бяха дошли от Тивериада други кораби близо до онова място, дето бяха яли хляб, след Господнето благословение.24И тъй, когато народът видя, че там няма Иисуса, нито учениците Му, влезе в кораби и преплува в Капернаум, да дири Иисуса.25И като Го намери отвъд морето, рече Му: Рави, кога дойде тук?26Иисус им отговори и рече: истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте.27Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог. (Мт 3:17; Йн 1:32; Йн 10:36)28Тогава Го попитаха: какво да правим, за да извършваме делата Божии?29Иисус им отговори и рече: делото Божие е това – да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил. (Йн 17:3; 1 Йн 3:23)30А те Му рекоха: каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вършиш?31Бащите ни ядоха мана в пустинята, както е писано: „хляб от небето им даде да ядат“. (Изх 16:14; Чис 11:7; Пс 77:21; 1 Кор 10:3; Прем 16:20)32А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.33Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.34А те Му казаха: Господи, давай ни всякога тоя хляб.35Иисус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога. (Йн 4:14; Йн 7:37)36Но казах ви, че и Ме видяхте, и не вярвате.37Всичко, що Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън;38защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил. (Мт 26:39; Йн 8:29)39А волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден. (Йн 10:28)40Тази е волята на Оногова, Който Ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден.41Възроптаха против Него иудеите, задето рече: Аз съм хлябът, слязъл от небето.42И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чийто баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето? (Мт 13:55)43Иисус им отговори и рече: не роптайте помежду си.44Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден.45У пророците е писано: „и ще бъдат всички от Бога научени“. Всякой, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене. (Ис 54:13; Ер 31:34)46Това не значи, че Отца е видял друг някой, освен Онзи, Който е от Бога; Тоя именно е видял Отца. (Мт 11:27)47Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен.48Аз съм хлябът на живота.49Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха; (Йн 6:31)50а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре.51Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.52Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем?53А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. (Мт 26:26)54Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.55Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие.56Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него.57Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене.58Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки.59Това говори Иисус в синагогата, когато поучаваше в Капернаум.60Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: тежки са тия думи! кой може да ги слуша?61Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му роптаят против това, рече им: това ли ви съблазнява?62Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил попреди? (Мт 26:64; Йн 3:13; Еф 4:8)63Духът е, който животвори; плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот. (Рим 8:2; 2 Кор 3:6)64Но има от вас някои, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше, кои са невярващи, и кой ще Го предаде. (Мк 2:8; Йн 2:24)65И рече: затова ви и казах, че никой не може да дойде при Мене, ако му не бъде дадено от Моя Отец. (Йн 3:27)66От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него.67Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не искате и вие да си отидете?68Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот,69и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий. (Мт 16:16; Мк 8:29; Лк 9:20)70Иисус им отговори: не Аз ли избрах вас дванайсетте? Но един от вас е дявол. (Лк 6:13)71Говореше за Иуда Симонов Искариот, защото той, бидейки един от дванайсетте, щеше да Го предаде.