1Послушайте Ме вие, които ламтите за правда, които търсите Господа! Погледнете на скалата, от която сте изсечени, и в дълбочината на трапа, из който сте извлечени.2Погледнете на Авраама, вашия отец, и на Сарра, която ви е родила, защото Аз повиках него едничкия и го благослових и го размножих. (Бит 12:1)3Тъй, Господ ще утеши Сион, ще утеши всичките му развалини и ще направи пустините му като рай и степите му – като градина Господня; радост и веселие ще бъде в него, славословие и песнопение. (Ез 36:35)4Послушайте Ме, народе Мой и племе Мое, приклонете ухо към Мене! защото от Мене ще излезе закон, и Моя съд ще туря за светлина на народите. (Пс 109:2; Ис 2:3)5Моята правда е близка; Моето спасение изгрява, и Моята мишца ще съди народите; островите ще се уповават на Мене и ще се надяват на мишцата Ми. (Ис 59:16)6Подигнете очи към небесата и погледнете на земята долу: защото небесата ще изчезнат като дим, и земята ще овехтее като дреха, и жителите и също ще измрат; а Моето спасение ще пребъде вечно, и правдата Ми няма да престане. (Пс 101:8)7Послушайте Ме вие, които познавате правдата, народе, който в сърцето си имаш Моя закон! Не се бойте от укора на човеците, нито се страхувайте от злословието им. (Пс 36:13)8Защото молец ще ги сяде като дреха, и червей ще ги изяде като вълна; а Моята правда ще пребъде вовеки, и Моето спасение – из рода в род. (Ис 51:6)9Дигни се, дигни, облечи се в сила, мишце Господня! Дигни се, както в древни дни, в отдавнашни родове! Не съкруши ли ти Раава, не порази ли крокодила? (Изх 14:14; Лк 1:51)10Не пресуши ли ти морето, водите на голямата бездна, превърна дълбините морски на път, за да преминат изкупените? (Изх 14:21)11И ще се върнат избавените от Господа и ще дойдат на Сион с пение, и вечна радост ще бъде над главата им; те ще намерят радост и веселие; скръб и въздишки ще изчезнат. (Пс 125:5; Ис 66:14; Йн 16:22)12Аз, Аз Сам съм ваш Утешител. Кой си ти, та се боиш от човека, който умира, и от човешки син, който е също, каквото е тревата, (Пс 89:6; Мт 10:28)13и забравяш Господа, своя Творец, Който е прострял небесата и основал земята; и непрестанно, всеки ден се плашиш от яростта на притеснителя, като че той е готов да изтреби? Но де е яростта на притеснителя? (Ер 51:15)14Скоро пленникът ще бъде освободен, и няма да умре в ямата, нито ще се нуждае от хляб.15Аз съм Господ твой, Който вълнува морето, та вълните му реват: Господ Саваот е името Му. (Йов 26:12; Ис 54:5)16И Аз ще вложа Моите слова в устата ти, и със сянката на ръката Си ще те покрия, за да устроя небесата и да утвърдя земята и да кажа на Сион: „ти си Мой народ“. (Ис 49:2)17Събуди се, събуди се, стани, Иерусалиме, ти, който из ръката на Господа си изпил чашата на яростта Му, до дъно си изпил и пресушил опивалната чаша. (Пс 59:5; Ер 25:15; Ез 23:31)18Измежду всички синове, от него родени, няма кой да го води, и измежду всички синове, от него отхранени, няма кой за ръка да го поддържи.19Тебе те постигнаха две беди, кой ще те пожали? – опустошение и изтреба, глад и меч: с кого да те утеша? (Ис 47:9)20Синовете ти изнемогнаха, лежат по ъглите на всички улици, както сърна в примка, изпълнени с гняв Господен, със заплаха от твоя Бог.21И тъй, изслушай това ти, който си страдалец и пиян, ала не от вино. (Ер 25:18; Ер 25:27)22Тъй казва Господ твой, Господ и Бог твой, Който отмъщава за Своя народ: ето, Аз вземам от ръката ти опивалната чаша, дрождието от чашата на Моята ярост: ти няма вече да ги пиеш, (Ис 51:17)23и ще я дам в ръката на твоите мъчители, които ти казваха: „падни ничком, за да минем по тебе“; и ти правеше гърба си като земя и улица за минувачите. (Пс 74:9; Пс 128:3; Ис 49:26)