1И в четиринайсетата година на цар Езекия, асирийският цар Сенахирим излезе против всички укрепени градове на Иудея и ги превзе. (4 Цар 18:13; 2 Лет 32:1; Сир 48:20)2Тогава асирийският цар проводи Рабсака с голяма войска от Лахис в Иерусалим при цар Езекия; и той се спря при водопровода на горния водоем по пътя за нивата на тепавичаря. (Ис 7:3)3И излезе при него Елиаким, Хелкиев син, началник на двореца, и писарят Севна, и летописецът Иоах, Асафов син.4И рече им Рабсак: кажете на Езекия: тъй казва великият цар, цар асирийски: какво е това упование, на което се ти уповаваш?5Аз мисля, че това са само празни думи, а за война са потребни съвет и сила: и тъй, на кого се ти уповаваш, че си се отметнал от мене? (4 Цар 18:7)6Ето, ти мислиш да се облегнеш на Египет, на тая сломена тръст, която, ако някой се опре на нея, ще му влезе в ръката и ще я промуши. Такъв е фараонът, царят египетски, за всички, които се нему уповават. (Ез 29:6)7Ако ли ми кажеш: уповаваме се на Господа, нашия Бог, – то на тогова ли, чиито оброчища и жертвеници отмени Езекия и каза на Иуда и на Иерусалим: „само пред тоя жертвеник се покланяйте“?8И тъй, влез в съюз с моя господар, царя асирийски; – ще ти дам две хиляди коня; можеш ли си достави ездачи за тях?9И как искаш да накараш да отстъпи вождът, един от най-малките раби на моя господар, надявайки се на Египет, зарад колесници и коне? (4 Цар 18:24)10Та нима без воля Господня тръгнах аз против тая земя, за да я разоря? Господ ми каза: иди против тая земя и я разори. (2 Лет 35:21)11Тогава Елиаким, Севна и Иоах казаха на Рабсака: говори на рабите си по арамейски, защото ние разбираме, а не ни говори по иудейски, за да чуе народът, който е на стената. (2 Лет 32:18)12И Рабсак рече: нима само при твоя господар и при тебе ме прати господарят ми да кажа тия думи? Не, също и при людете, които седят по стените, за да ядат с вас поганта си и да пият мочта си.13И стана Рабсак и извика с висок глас по иудейски и рече: чуйте думите на великия цар, асирийския цар!14Тъй казва царят: нека ви не мами Езекия, защото той не може ви спаси; (4 Цар 18:29)15и нека ви не обнадеждва Езекия с Господа, думайки: „Господ ще ни спаси; тоя град няма да бъде отдаден в ръцете на царя асирийски.“16Не слушайте Езекия, защото тъй говори царят асирийски: примирете се с мене и излезте пред мене, и нека всякой яде плода на лозето си и на смоковницата си, и нека всякой пие вода от своя кладенец, (4 Цар 18:31)17докле не дойда и ви взема в такава също земя, каквато е и вашата земя, в земя на хляб и вино, в земя на плодове и лозя.18И тъй, да ви не мами Езекия, думайки: „Господ ще ни спаси“. Боговете на народите спасиха ли, всякой своята земя, от ръката на асирийския цар? (4 Цар 18:33; Ис 10:9; Ис 37:12)19Де са боговете на Емат и Арпад? Де са боговете на Сепарваим? Спасиха ли те Самария от моята ръка? (Чис 13:22; 4 Цар 17:31)20Кой от всички богове на тия земи спаси земята си от моята ръка? Та нима Господ ще спаси Иерусалим от моята ръка?21Но те мълчаха и не му отговаряха ни дума, защото от царя беше дадена повеля: не му отговаряйте. (4 Цар 18:36)22Тогава отиде Елиаким, син Хелкиев, началник на двореца, и Севна, писарят, и Иоах, син Асафов, летописец, при Езекия, с раздрани дрехи и му предадоха думите на Рабсака.