1Горко ти, опустошителю, който не си бил опустошаван, и грабителю, когото не са грабили! Кога свършиш опустошението, ще бъдеш опустошен и ти; кога прекратиш грабителствата, и тебе ще разграбят. (Пс 136:8; Ер 30:16; Авд 1:10)2Господи! помилуй ни: на Тебе се уповаваме; бъди наша мишца от ранни зори и наше спасение в усилно време. (Пс 16:7)3От страшния Ти глас ще побягнат народите; кога се дигнеш, ще се разпръснат племената, (Пс 67:2; Ис 26:11)4и ще отребят плячката ви, както гъсеница отребва; ще се нахвърлят върху и, както скакалци се нахвърлят.5Висок е Господ, Който живее във висините: Той ще изпълни Сион със съд и правда. (Ис 9:7; Ис 11:4)6И ще настанат твоите безопасни времена, изобилно спасение, мъдрост и знание; страхът от Господа ще бъде твое съкровище. (4 Цар 18:5; Ер 10:16)7Ето, техните юнаци крещят по улиците; пратениците за мир горко плачат. (2 Лет 36:15)8Пътищата запустяха; пътници вече няма; той наруши договора, разруши града, – за нищо не смята човеците. (Ис 37:2)9Земята тъгува, съхне; Ливан е посрамен, увяхнал; Сарон заприлича на пустиня, а Васан и Кармил са оголени от листата си.10Сега ще стана, казва Господ, сега ще се дигна, сега ще се издигна. (Пс 101:8; Ис 33:3)11Сено сте заченали, слама ще родите; дъхането ви е огън, който ще ви погълне. (Пс 7:15; Ис 1:31; Ис 47:14)12И народите ще бъдат като вар, която ври, като отсечено тръне ще бъдат изгорени в огън. (Ис 9:18)13Слушайте вие, далечни, какво ще направя; и вие, ближни, познайте Моята мощ. (Ис 60:4; Еф 2:13)14Уплашиха се грешниците на Сион; трепет обзе нечестивците: „кой от нас може да живее при поядащ огън? кой от нас може да живее при вечен пламък?“ – (Вт 5:24; Д А 5:11)15Оня, който ходи в правда и говори истина; който презира печалба чрез потисничество, удържа ръцете си от подаръци, затиква уши да не слуша за кръвнина, и затваря очи да не вижда злото, – (Пс 14:2)16той ще живее във висините: прибежище му са непристъпните скали; хляб ще му се даде, водата му не ще пресекне. (Пс 17:3; Ав 3:19)17Очите ти ще видят Царя в Неговата красота, ще видят далечна земя; (Пс 44:3; Пс 92:1; Мк 9:2)18само сърцето ти ще си спомня за ужасите: „де е оня, който преброяваше? де е оня, който теглеше данъка? де е, който обглеждаше кулите?“ (1 Кор 1:20)19Няма вече да видиш народ свиреп, народ с глуха, неразбрана реч, с език странен, непонятен. (Вт 28:49; Ер 5:15; Ез 3:5)20Погледни Сион, града на празничните наши събрания; очите ти ще видят Иерусалим, мирно жилище и непоколебима скиния; стълбовете и никога не ще се изтръгнат, и ни едно от въжата и не ще се скъса. (Пс 124:1; Мт 16:18)21Там у нас великият Господ ще бъде вместо реки, вместо широки канали; там не ще влезе ни една ладия с весла, нито ще премине голям кораб.22Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш Цар: Той ще ни спаси. (Пс 43:5; Пс 57:12; Ис 43:15; Як 4:12)23Ослабнаха въжата ти, не могат да удържат мачтите и да опънат платната. Тогава ще бъде голям дележ на плячка, тъй че и хроми ще тръгнат за грабеж. (Ис 35:6)24И ни един от жителите не ще каже: „болен съм“; на живеещия там народ ще бъдат опростени съгрешенията. (Ис 40:29; Ис 45:24; 1 Пет 1:3)