1Господи! Ти си Бог мой; ще Те възвелича, ще възхваля името Ти, защото си извършил дивни дела; древните предопределения са истинни, амин. (Изх 15:2; Ис 28:29)2Ти превърна града в грамада камъни, твърдата крепост – в развалини; няма вече в града чертози на другоплеменници; вовеки няма да бъде възстановен. (4 Цар 19:25; Ис 26:5)3Затова ще Те прославят силните народи; градовете на страшните племена ще Ти се боят; (Йов 12:14)4защото Ти беше прибежище на сиромаха, прибежище на немотния в усилно за него време, защита от буря, сянка от пек; защото гневното дихание на насилниците приличаше на буря срещу стена. (Ис 4:6; Ер 16:19)5Ти укроти буйството на враговете, както пек – в безводно място; веселбата на притеснителите е задушена, както пекът от облачна сянка. (Ис 18:4)6И Господ Саваот ще сложи върху тая планина за всички народи трапеза с тлъсти ястия, трапеза с чисти вина, с тлъстина от кости и най-чисти вина; (Мт 22:2; Лк 14:16)7и върху тая планина ще унищожи покривалото, що покрива всички народи, покривалото, що лежи върху всички племена.8Смъртта ще бъде погълната навеки, и ще отрие Господ Бог сълзите от всички лица, и ще снеме срама от Своя народ по цяла земя; защото тъй казва Господ. (1 Кор 15:54; Отк 7:17; Отк 21:4)9И ще кажат в оня ден: ето, Този е нашият Бог! Нему се уповавахме, и Той ни спаси! Този е Господ; Нему се уповавахме; да се възрадваме и развеселим за спасението от Него! (Ос 13:14; Йн 3:36; Евр 2:14)10Защото ръката на Господа ще почива върху тая планина, и Моав ще бъде стъпкан на мястото си, както се тъпче слама на бунище. (Ис 41:15; Зах 10:5)11И макар и да простре сред него ръцете си, както плаващ ги простира да плава, но Бог ще унизи гордостта му, заедно с лукавството на ръцете му.12И ще събори, ще свали крепостта с твоите високи стени, ще повали наземи, в прах.