1Подир това Моисей и Аарон дойдоха при фараона и (му) рекоха: тъй говори Господ, Бог Израилев: пусни Моя народ, за да Ми направи празник в пустинята. (Изх 7:16; Изх 8:1; Изх 8:20)2Но фараонът отговори: кой е тоя Господ, та да послушам гласа Му и да пусна (синовете на) Израиля? аз не зная Господа и няма да пусна Израиля. (Йов 21:15; Пс 11:5)3Те (му) рекоха: Бог на евреите ни е повикал; пусни ни в пустинята за три дни път да принесем жертва на Господа, нашия Бог, за да не ни порази Той с мор или с меч. (Изх 3:18)4Тогава египетският цар им рече: защо вие, Моисее и Аароне, отвличате народа (ми) от работите му? Идете си (всеки от вас) по работата.5И рече фараонът: ето, народът в тая земя е многоброен, а вие го отвличате от работите му. (Изх 1:7)6И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците над народа и на надзорниците, като рече:7не давайте вече на народа плява за правене тухли, както вчера и завчера: нека те сами отиват да си събират плява;8а карайте ги да правят толкова тухли, колкото правиха вчера и завчера, без да намалявате; те стоят празни, затова и викат: да идем и принесем жертва на нашия Бог;9да им се даде повече работа, за да работят и да се не занимават с празни думи.10Тогава излязоха разпоредниците над народа и надзорниците му и рекоха на народа: тъй казва фараонът: плява не ви давам;11идете сами и си взимайте плява, дето намерите; а от работата ви нищо няма да се намали.12И пръсна се народът по цялата Египетска земя да събира стърнище вместо плява.13А разпоредниците (ги) принуждаваха и казваха: изпълнявайте (определената) си работа всеки ден, както и тогава, когато имахте плява.14Фараоновите пък разпоредници биеха надзорниците от синовете Израилеви, които бяха поставени над тях, като казваха: защо вчера и днес не свършихте определеното число тухли, както правехте досега?15Тогава надзорниците над синовете Израилеви отидоха при фараона, викнаха и рекоха: защо постъпваш тъй с робите си?16на твоите роби не дават плява, а казват ни: правете тухли. И ето, бият твоите роби. Онеправдават твоя народ!17Но той (им) отговори: празни сте вие, празни, та затова и казвате: да идем да принесем жертва Господу.18Идете прочее работете; плява няма да ви се даде, а определеното число тухли ще давате.19И надзорниците над синовете Израилеви видяха своето нещастие в думите: не намалявайте на тухлите числото, което е (определено) за всеки ден.20И когато излязоха от фараона, срещнаха се с Моисея и Аарона, които стояха и чакаха,21и им рекоха: нека види и ви съди Господ, задето ни сторихте омразни пред очите на фараона и служителите му и им дадохте меч в ръце, за да ни убият. (Бит 34:30; 1 Цар 13:4)22Тогава Моисей се обърна към Господа и рече: Господи! защо подложи тоя народ на такава неволя, (и) защо ме изпрати?23защото, откак дойдох при фараона и почнах да говоря от Твое име, той захвана по-лошо да постъпва с тоя народ; и Ти не избави Твоя народ.