1И каза Господ на Моисея: тръгни оттука ти и народът, който изведе от Египетската земя, и иди в земята, за която се клех на Авраама, Исаака и Иакова, думайки: на потомството ти ще я дам; (Бит 50:24; Чис 32:11)2и ще проводя пред тебе един (Свой) Ангел и ще пропъдя хананейци, аморейци, хетейци, ферезейци, (гергесейци,) евейци и иевусейци, (Изх 23:23; Вт 7:1; И Н 24:11)3(и той ще ви заведе) в земята, дето тече мед и мляко; защото Аз Сам няма да вървя помежду ви, за да ви не погубя по пътя, понеже вие сте твърдоглав народ. (Изх 34:9)4Народът, като чу тая страшна реч, разплака се, и никой си не тури накитите.5Защото Господ бе казал на Моисея: кажи на Израилевите синове: вие сте твърдоглав народ; ако тръгна помежду ви, в един миг ще ви изтребя; и тъй, свалете си накитите; Аз ще видя, какво да правя с вас. (Ер 6:26; Йоил 1:8; Йона 3:6)6Израилевите синове снеха своите накити при планина Хорив.7А Моисей взе и си постави шатрата извън стана, надалеч от стана и я нарече скиния на събранието; и всеки, който диреше Господа, дохождаше в скинията на събранието, която се намираше извън стана.8И колчем Моисей излизаше за в тая скиния, цял народ наставаше, и всеки стоеше пред входа на шатрата си и гледаше след Моисея, докле влезе в скинията.9Когато пък Моисей влизаше в скинията, облачният стълб се спущаше и заставаше при входа на скинията, и (Господ) говореше с Моисея. (Вт 31:15)10И целият народ виждаше облачния стълб, който стоеше при входа на скинията; и целият народ ставаше, и се покланяше всеки при входа на шатрата си.11Тогава Господ говореше лице с лице с Моисея, като да говореше някой с приятеля си; и той се връщаше в стана, а неговият служител Иисус, син Навинов, момък, не се отлъчваше от скинията. (Чис 12:7; Вт 34:10; Сир 45:3)12Моисей рече на Господа: ето, Ти ми говориш: води тоя народ, а ми не яви, кого ще пратиш с мене, ако и да каза: „Аз те знам по име, и ти спечели благоволение в Моите очи“;13и тъй, ако съм спечелил благоволение в Твоите очи, моля, открий ми пътя Си, за да Те позная, за да спечеля благоволение в Твоите очи; и помисли, че тия люде са Твой народ.14(Господ му) каза: Сам Аз ще вървя (пред тебе) и ще те заведа в покоище. (Вт 4:37)15Отговори Му (Моисей): ако не дойдеш Ти Сам (с нас), то и не ни извеждай оттука;16защото, по какво ще познаем, че аз и Твоят народ сме спечелили благоволение в Твоите очи? нали по това, ако дойдеш Ти с нас? Тогава аз и Твоят народ ще бъдем по-славни от всеки народ на земята.17И Господ рече на Моисея: и това, което ти каза, ще сторя, защото ти спечели благоволение в Моите очи, и Аз те зная по име. (2 Тим 2:19)18(Моисей) каза: покажи ми славата Си.19Отговори (Господ на Моисея): Аз ще направя да мине пред тебе всичката Ми слава и ще провъзглася името на Иехова пред тебе; и който е за помилване, ще го помилвам, който е за съжаляване, ще го съжаля. (Рим 9:15)20И после каза: лицето Ми не можеш видя, защото не може човек да Ме види и да остане жив. (Съд 13:22; 1 Тим 6:16)21И каза Господ: ето място при Мене: застани на тая скала.22И кога минава славата Ми, Аз ще те туря в пукнатината на скалата и ще те покрия с ръката Си, докле отмина;23и кога Си сваля ръката, ти ще Ме видиш изотзад, а лицето Ми няма да бъде видимо (за тебе).