Изход 12

Библия, синодално издание

1 Господ каза на Моисея и Аарона в Египетската земя, думайки:2 тоя месец да ви бъде начало на месеците, пръв да ви бъде между месеците на годината. (Изх 13:4; Чис 9:1; И Н 4:19)3 Кажете пред цялото общество (на синовете) на Израиля: в десетия ден на тоя месец нека всеки си вземе по едно агне според челядите, по агне на челяд; (Йн 1:29; 1 Кор 5:7)4 ако пък челядта е толкоз малка, че не ще може да изяде агнето, нека той и най-близкият на дома му съсед го вземат според колкото души са на брой, като се смята съразмерно с онова, колко всеки може да изяде от агнето.5 Агнето ви трябва да бъде без недостатък, мъжко, едногодишно; вземете го от овците или от козите;6 и да се пази то у вас до четиринайсетия ден на тоя месец; тогава да го заколи цялото събрание на израилското общество, привечер. (Изх 16:12; Лев 23:5; Вт 16:6)7 И да вземат от кръвта му, и помажат и двата спонеца на вратата и горния праг на вратата в къщите, дето ще го ядат.8 И през тая същата нощ да изядат месото му, изпечено на огън; да го изядат с безквасен хляб и с горчиви треви. (Чис 9:11)9 Не яжте от него недопечено, или сварено във вода, но яжте го изпечено на огън, главата с нозете и дробинето. (Вт 16:7)10 Не оставяйте от него до сутринта (и кост негова не трошете); а останалото от него изгорете на огън до сутринта. (Изх 23:18; Изх 34:25)11 А яжте го тъй: препасани през кръста, с обуща на нозе и с тояга в ръка, яжте го набързо: това е Пасха Господня. (Лк 12:35; Еф 6:14; 1 Пет 1:13)12 Аз пък същата тая нощ ще мина по Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, от човек до добитък, и ще произведа съд над всички египетски богове. Аз съм Господ. (Чис 33:4; Пс 135:10; Евр 11:28)13 А оная кръв ще ви бъде белег на къщите, дето се намирате, и, като видя кръвта, ще ви отмина, и между вас не ще има изтребителна пораза, когато поразявам Египетската земя.14 И тоя ден да ви бъде за спомен, и празнувайте го като празник за Господа през (всички) ваши родове; празнувайте го като вечно узак онение. (Рим 10:4)15 Седем дни яжте безк васен хляб; още от първия ден махнете кваса от къщите си, защото, който яде квасно от първия до седмия ден, тая душа ще бъде изтребена изсред Израиля. (Изх 23:15; Изх 34:18)16 В първия ден да имате свещено събрание, и в седмия ден свещено събрание: никаква работа да се не върши в тия дни, освен онова, което трябва всекиму за ядене; само това можете да вършите.17 Да тачите празник Безквасници, защото в тоя ден Аз изведох вашите опълчения от Египетската земя, и да тачите тоя ден в родовете си като вечно узаконение.18 От четиринайсетия ден на първия месец вечерта яжте безквасен хляб до вечерта на двайсет и първия ден от същия месец. (Лев 23:5; Чис 28:16; Ез 45:21)19 Седем дни не бива да има квас в къщите ви, защото, който яде квасно, оная душа ще бъде изтребена из обществото (на синовете) на Израиля, бил той пришълец, или туземец.20 Нищо квасно да не ядете: във всичките си живелища яжте безквасен хляб. (Вт 16:4; 1 Кор 5:8)21 Тогава свика Мойсей всички стареи (на синовете) Израилеви и им рече: изберете и си вземете агнета, според челядите си, и заколете пасхата.22 И вземете китка от исоп, потопете я в кръвта, що е в съда, и помажете горния праг и двата спонеца на вратата с кръвта, що е в съда; и никой от вас да не излиза от къщните си врата до сутринта.23 И ще мине Господ да поразява Египет, и, като види кръвта на горния праг и на двата спонеца, Господ ще отмине вратата, и не ще остави погубителя да влезе в къщите ви да поразява. (Евр 11:28)24 Пазете това като закон за себе си и за синовете си довеки.25 Кога влезете в земята, която Господ ще ви даде, както бе казал, пазете тая служба.26 И кога ви попитат децата ви: какво означава тая служба? (Изх 10:2; Изх 13:8; Вт 6:20)27 кажете (им): това е пасхална жертва Господу, Който отмина къщите на синовете Израилеви в Египет, когато поразяваше египтяни, а нашите къщи избави. – Тогава народът се наведе и се поклони. (1 Кор 11:26)28 И отидоха синовете Израилеви и сториха: както Господ заповяда на Моисея и Аарона, тъй и направиха.29 Около среднощ Господ порази всички първородни в Египетската земя, от първородния син на фараона, който седеше на престола си, до първородния син на пленника, който беше в тъмница, и всичко първородно у добитъка. (Пс 77:21; Пс 104:35; Пс 134:3; Пс 135:10; Прем 18:5)30 И стана фараонът през нощта, той и всичките му служители и цял Египет; и дигна се голям писък по (цялата земя на) Египет, защото не остана къща, дето да нямаше мъртвец.31 Тогава повика (фараонът) Моисея и Аарона през нощта и (им) каза: станете, излезте изсред народа ми, както вие, тъй и синовете Израилеви, и идете, та извършете служба на Господа (вашия Бог), както говорихте;32 вземете и дребния и едрия си добитък, както говорихте; идете и ме благословете.33 И египтяни нудеха народа, за да го изкарат поскоро от земята си; защото казваха: всички ще измрем.34 И народът задигна тестото си, преди да възиде; а като увиха нощвите в дрехите си, взеха ги на рамената си.35 И синовете Израилеви сториха според Моисеевата дума и поискаха от египтяни сребърни и златни вещи и дрехи. (Изх 3:22)36 А Господ показа милост към народа (Си) пред очите на египтяни: и те му даваха, тъй че той оплени египтяни. (Изх 3:21; Пс 104:35)37 И потеглиха синовете Израилеви от Раамсес за Сокхот до шестстотин хиляди пешаци мъже, освен децата; (Чис 33:3; И Н 24:6; Пс 135:11)38 с тях излязоха и много разноплеменни люде, и дребен и едър добитък, твърде голямо стадо.39 И от тестото, което изнесоха от Египет, изпекоха безквасни питки, защото то не бе още възишло, понеже бяха изпъдени от Египет и не можеха да се бавят и дори храна не си приготвиха за път.40 А времето, през което синовете Израилеви (и бащите им) проживяха в Египет (и в Ханаанската земя), беше четиристотин и трийсет години. (Бит 15:13)41 След като се изминаха четиристотин и трийсетте години, в същия оня ден през нощта излезе цялото опълчение Господне от Египетската земя.42 Това е нощ на бдение Господу за извеждането им от Египетската земя; тая същата нощ е бдение Господу за всички синове Израилеви в родовете им.43 И рече Господ на Моисея и Аарона: ето наредбата за пасхата: никой чужденец не бива да яде от нея; (Изх 7:8; 2 Кор 6:16; Еф 2:12)44 а всеки роб, купен със сребро, след като го обрежеш, може да яде от нея;45 преселник и наемник не бива да яде от нея. (Гал 4:7)46 В една къща трябва да я ядете (не оставяйте от нея до сутринта), не изнасяйте месо вън от къщата и костите и не трошете. (Чис 9:12; Йн 19:36)47 Цялото общество (на синовете) на Израиля трябва да я извършва.48 Ако пък се посели при тебе някой пришълец и поиска да извърши Пасха Господу, обрежи у него всичко, що е от мъжки пол, и тогава нека пристъпи да я извърши, и ще бъде като туземец; обаче никой необрязан не бива да я яде: (1 Кор 11:28)49 един закон да бъде и за туземеца и за пришълеца, който се е поселил между вас. (Лев 24:22; Гал 3:28)50 И сториха всички синове Израилеви: както заповяда Господ на Моисея и Аарона, тъй и направиха.51 В същия оня ден Господ изведе синовете Израилеви от Египетската земя, според както бяха разделени на опълчения.