Захария 5

Библия, синодално издание

1 И пак повдигнах очи и видях: ето, хвърчи свитък.2 И ми рече той: какво виждаш? Отговорих: виждам свитък да хвърчи; дължината му е двайсет лакти, а ширината му е десет лакти.3 Той ми рече: това е проклятието, което излиза по лицето на цяла земя; защото всеки, който краде, ще бъде изтребен, – както е написано на едната страна, и всеки, който се кълне лъжливо, ще бъде изтребен, както е написано на другата страна.4 Аз го напратих, казва Господ, и то ще влезе в дома на крадеца и в дома на оногова, който лъжливо се кълне в Моето име, и ще остане в дома му, и ще изтреби него, дърветата му и камъните му.5 И влезе Ангелът, който говореше с мене, и ми рече: дигни още очите си и погледни: що е това, дето излиза?6 А когато аз казах: какво е това? той отговори: това, което излиза, е ефа, и рече: това е образът им по цяла земя. (Ам 8:5; Мих 6:11)7 И ето един къс олово се издигна, и там седеше една жена посред ефата.8 И рече той: тая жена е самото нечестие, и я хвърли всред ефата, а на отвора и хвърли оловения къс.9 И вдигнах очите си и видях: ето, появиха се две жени, и вятър имаше в крилата им; и крила имаха те като крила на щъркел; и вдигнаха те ефата и поднесоха я между земята и небето.10 И рекох аз на Ангела, който говореше с мене: къде носят тая ефа?11 Тогава той ми рече: за да съградят за нея дом в земята Сенаар, и кога бъде всичко приготвено, тя ще се постави там на своята основа. (Бит 10:10)