Захария 11

Библия, синодално издание

1 Отваряй, Ливане, портите си, и огън да погълне твоите кедри.2 Ридай, кипарисе, защото падна кедърът, защото и великаните са опустошени; ридайте, дъбове васански, защото е повалена непроходната гора. (4 Цар 19:23; Ис 14:8)3 Чува се глас от ридание на пастири, защото е опустошено тяхното великолепие; чува се рикане на лъвчета, защото е опустошена хубостта на Иордан. (Ер 25:34)4 Тъй казва Господ, Бог мой: паси овците, обречени на клане, (Мт 15:24; Рим 8:36)5 които купувачите безнаказано колят, а продавачите им казват: „благословен да бъде Господ; аз разбогатях!“ И пастирите им не ги жалят. (Мих 3:3)6 Защото Аз няма вече да прощавам жителите на тая земя, казва Господ; и ето, ще предам човеците, всекиго в ръцете на ближния му и в ръцете на царя му, и те ще поразяват земята, и Аз няма да я избавя от ръцете им. (Ер 13:14; Ез 5:11)7 И ще паса овците, обречени на клане, овци наистина бедни. И ще Си взема две тояги, и ще нарека едната – благоволение, другата – вериги, и с тях ще паса овците.8 И ще изтребя трима от пастирите в един месец; и ще се отвърне душата Ми от тях, както и тяхната душа се отвръща от Мене. (Ер 18:18)9 Тогава ще кажа: няма да ви паса; която умира, нека умре, и която загива, нека загине, а които остават, нека ядат плътта една на друга. (Ер 15:2)10 И ще взема тоягата Си „благоволение“ и ще я пречупя, за да унищожа завета, който сключих с всички народи.11 И той ще бъде унищожен в оня ден, и тогава ще узнаят бедните от овците, които Ме очакват, че това е словото на Господа.12 И ще им кажа: ако ви е угодно, дайте Ми заплатата Ми; ако ли не – не давайте; и те ще Ми претеглят за отплата трийсет сребърника. (Мт 26:15)13 И рече ми Господ: хвърли ги в църковната каса, – висока цена, за каквато те Ме оцениха! И взех аз трийсетте сребърника и ги хвърлих в дома Господен за грънчаря. (Мт 27:5; Мт 27:9)14 И счупих другата Си тояга „вериги“, за да разкъсам братството между Иуда и Израиля. (Зах 11:7)15 И Господ ми рече: вземи си още принадлежностите на едного от глупавите пастири.16 Защото ето, Аз ще поставя пастир на тая земя, който не се грижи за загиващите, загубените няма да търси и болните няма да лекува, здравите няма да храни, а месото на тлъстите ще яде и копитата им ще откъсне. (Ис 66:11; Ез 34:3; Йн 10:12)17 Горко на невредния пастир, който оставя стадото! Меч върху ръката му и върху дясното му око! ръката му съвсем ще изсъхне, и дясното му око съвсем ще потъмнее. (Ер 23:1; Ез 34:3; Йн 10:12)