1В него време, казва Господ, ще изхвърлят из гробовете костите на царете на Иуда, и костите на князете му, и костите на свещениците, и костите на пророците, и костите на жителите иерусалимски; (4 Цар 23:16; П Ер 2:20)2и ще ги разхвърлят пред слънцето и месечината и пред цялото небесно воинство[1], които са те обичали, на които са служили и след които са ходили, които са търсили и на които са се покланяли; те не ще ги съберат и не ще ги погребат: те ще бъдат тор на земята. (4 Цар 17:16; Ер 16:4)3И ще предпочитат смърт пред живот всички ония, които останат от това зло племе навред, където ги Аз изгоня, казва Господ Саваот. (Отк 9:6)4И кажи им: тъй казва Господ: нима падналите не стават, и отклонилите се от пътя не се връщат?5Защо тоя народ иерусалимски стои в упорно отстъпничество? те се държат яко о измамата и не искат да се обърнат. (Ез 14:3)6Аз наблюдавах и слушах: те не говорят право, никой се не разкайва за нечестието си, никой не казва: „какво сторих?“ всеки се впуща в своя път като кон, който се втуря в битка. (Ос 4:16)7И щъркелът под небето знае своите определени времена; гургулица, лястовица и жерав пазят времето, кога да прелетят, а Моят народ не знае Господните решения. (Мт 16:3; Лк 19:42)8Как думате: ние сме мъдри, и законът Господен е у нас? А ето, лъжливото перо на книжовниците и него превръща в лъжа. (2 Тим 3:5)9Посрамиха се мъдрите, смутиха се и се заплетоха в мрежа: ето, те отхвърлиха словото Господне; де е тогава тяхната мъдрост? (Йов 5:13)10Затова жените им ще дам на други, нивята им – на други владелци, защото всички те, от малък до голям, се предадоха на користолюбие; от пророк до свещеник – всички действуват лъжливо. (Ис 13:16; Ис 56:11; Ер 6:13; Ер 23:11)11И лекуват лекомислено раната на дъщерята на Моя народ, думайки: „мир, мир!“, а мир няма. (Ер 6:14)12Срам ли ги е, като вършат гнусотии? Не, никак ги не е срам и не се червят. Затова ще паднат между падналите; кога ги посетя, те ще бъдат повалени, казва Господ. (Ер 6:15)13Докрай ще ги обера, казва Господ: не ще остане ни един грозд на лоза, ни смокиня на смоковница, ще опадат и листата, и което им съм дал, ще отлети от тях. (Ис 5:2; Мт 21:19; Лк 13:6)14„Защо стоим? Сбирайте се, да идем в укрепените градове и там да загинем; защото Господ, Бог наш, ни е определил да загинем и ни дава да пием вода с жлъчка, задето сме грешили пред Господа.“ (Ер 4:5; Ер 9:15)15Очакваме мир, а няма нищо добро, – време за излекуване, а ето ужаси. (Ер 14:19)16От Дан се чуе пръхкане на конете му, от громкото цвилене на жребците му трепери цяла земя; ще дойдат и ще опустошат земята и всичко по нея, града и които живеят в него. (Ер 4:15)17Защото, ето, Аз ще напратя върху ви змии, василиски, против които баилка няма, и те ще ви хапят, казва Господ. (Пс 57:5)18Кога ще се утеша в тъгата си! сърцето ми се стопи.19Ето, слушам от далечна страна писък от дъщерята на Моя народ: нима няма Господ на Сион? нима Царят му не е там? – Защо Ме разгневиха със своите идоли, чуждоземни, нищожни?20Мина жетва, свърши се лятото, а ние не сме спасени.21Поради съкрушението у дъщерята на моя народ и аз съм съкрушен, ходя мрачен, ужас ме обзе.22Нима няма балсам в Галаад? нима там няма лекар? А защо няма изцеление за дъщерята на моя народ? (Ер 46:11)