1Слово, което биде към Иеремия от Господа, когато вавилонският цар Навуходоносор, цялата му войска, всички земни царства, подвластни на ръката му, и всички народи воюваха против Иерусалим и против всичките му градове: (4 Цар 25:1)2тъй казва Господ, Бог Израилев: иди, кажи на иудейския цар Седекия, и речи му: тъй казва Господ: ето, Аз предавам тоя град в ръцете на вавилонския цар, – и той ще го изгори с огън; (Ер 21:7)3и ти не ще избегнеш от ръцете му, но бездруго ще бъдеш хванат и предаден в ръцете му, и очите ти ще видят очите на вавилонския цар, и устата му ще говорят на твоите уста, и ще идеш във Вавилон. (Ер 32:4; Ез 17:16)4Та слушай словото Господне, царю иудейски, Седекие! тъй казва Господ за тебе: ти не ще умреш от меч;5ти ще умреш в мир, и както за твоите отци, – предишните царе, които бяха преди тебе, – гориха при погребение благовония, тъй ще изгорят и за тебе и ще те оплачат: „уви, господарю!“ защото Аз изрекох това слово, казва Господ. (Ер 22:18)6Пророк Иеремия разказа всички тия думи на иудейския цар Седекия, в Иерусалим.7Между това войската на вавилонския цар воюваше против Иерусалим и против всички иудейски градове, които още оставаха, против Лахис и Азека; защото от иудейските градове само тия оставаха като градове укрепени. (Мих 1:13)8Слово, което биде към Иеремия от Господа, след като цар Седекия сключи завет с целия народ, що беше в Иерусалим, за да прогласят свобода,9та всеки да пусне на свобода роба си и робинята си, евреин и еврейка, щото никой от тях да не държи в робство иудеина, своя брат. (Изх 21:2; Лев 25:39; Вт 15:12)10И послушаха всички князе и целият народ, които бяха встъпили в завета, щото всеки да отпусне на свобода роба си и всеки – робинята си, та занапред да ги не държат за роби, – послушаха и отпуснахаги;11но след това, като се размислиха, почнаха да взимат назад робите и робините, които бяха отпуснали на свобода, и ги принудиха да бъдат роби и робини.12И биде от Господа слово Господне към Иеремия:13тъй казва Господ, Бог Израилев: Аз сключих завет с вашите бащи, когато ги изведох из Египетската земя, из дома на робството и рекох: (Изх 21:2; Вт 15:12)14„в края на седмата година отпущай брата си евреина, който ти се е продал; нека ти работи шест години, а сетне отпусни го от себе си на свобода“; но бащите ви не дадоха ухо и Ме не послушаха. (Ер 7:24; Ер 25:4; Ер 35:15)15Вие сега се обърнахте и постъпихте справедливо пред Моите очи, като обявихте всеки на ближния си свобода, и сключихте пред Мене завет в дома, над който се призова Моето име;16но сетне се пометнахте – и обезславихте името Ми – и взехте си назад всеки своя роб и всеки своята робиня, които бяхте отпуснали на свобода, кому където бе угодно, и принуждавате ги да ви бъдат роби и робини.17Затова тъй казва Господ: вие Ме не послушахте, щото всеки да обяви свобода на брата си и на ближния си; затова ето, Аз, казва Господ, обявявам ви свобода да се подложите на меч, на мор и на глад, и ще ви предам за озлобение по всички земни царства; (Вт 28:64)18и ще предам ония, които престъпиха завета Ми и не изпълниха думите на завета, що сключиха пред лицето Ми, като разсякоха теле на две и минаха между разсечените му части, – (Бит 15:10)19иудейските князе и иерусалимските князе, скопците и свещениците и целия народ на земята, който мина между разсечените части на телето, –20ще ги предам в ръцете на враговете им и в ръцете на ония, които искат душата им, – и труповете им ще бъдат храна на птици небесни и на зверове земни. (Ер 7:33)21И Седекия, иудейски цар, и князете му ще предам в ръцете на враговете им и в ръцете на ония, които искат душата им, и в ръцете на войската на вавилонския цар, която отстъпи от вас.22Ето, Аз ще заповядам, казва Господ, и ще ги върна към тоя град, и те ще го нападнат, ще го превземат и ще го изгорят с огън, и градовете на Иудея ще направя необитаема пустиня.