Еремия 31

Библия, синодално издание

1 В него време, казва Господ, Аз ще бъда Бог на всички Израилеви племена, а те ще бъдат Мой народ. (Ер 24:7)2 Тъй казва Господ: народът, който оцеля от меч, намери милост в пустинята; отивам да успокоя Израиля.3 Отдалеч ми се яви Господ и рече: с вечна обич те обикнах и затова прострях към тебе благоволение. (Лк 1:54; Йн 6:44; Йн 13:1)4 Аз пак ще те възстановя, и ти ще бъдеш възстановена, дево Израилева, пак ще се украсяваш с тимпаните си и ще излизаш на хорото на ликуващите; (Пс 121:3; Ер 33:7)5 пак ще садиш лозя по самарийските височини; лозарите, които ще ги садят, сами ще се и ползуват от тях. (Ис 65:21)6 Защото ще дойде ден, когато стражата по Ефремова планина ще извика: „ставайте, да възлезем на Сион при нашия Господ Бог“. (Ис 2:3)7 Защото тъй казва Господ: радостно пейте за Накова и възклицавайте пред главата на народите; възгласяйте, славете и казвайте: избави, Господи, Твоя народ, остатъка от Израиля! (Ис 2:2)8 Ето, Аз ще ги доведа от северната земя и ще ги събера от земните краища, сляп и хром, непразна и родилка заедно с тях, – голямо множество ще се върне тука. (Вт 30:3)9 Те отидоха със сълзи, Аз пък ще ги поведа с утеха; ще ги поведа край водни потоци по равен път, по който не ще се спънат; защото Аз съм отец на Израиля, и Ефрем е Мой първороден. (Изх 4:22; 2 Кор 6:18)10 Чуйте, народи, словото Господне и разгласете по далечните острови и речете: Който разпиля Израиля, Той ще го и събере и ще го пази, както пастир – стадото си; (Ер 32:37; Ез 11:16)11 защото Господ ще изкупи Иакова и ще го избави от ръцете на оногова, който беше по-силен от него. (Лк 11:22)12 И те ще дойдат и ще тържествуват на сионските височини; и ще се стекат към благата Господни, към пшеница, вино и елей, към агнета и волове; и душата им ще бъде като градина напоена с вода, и вече не ще се измъчват. (Ис 58:11)13 Тогава девица ще се весели на хорото, и младежи и старци заедно; и ще обърна скръбта им в радост, ще ги утеша и ще ги зарадвам след тяхната скръб. (Пс 148:12; Ис 65:18; Йн 16:20)14 И ще нахраня душата на свещениците с тлъстина, и Моят народ ще се насити с Моите блага, казва Господ. (Ис 66:21)15 Тъй казва Господ: глас се чува в Рама, писък и горко ридание: Рахил плаче за децата си и не иска да се утеши за тях, защото ги няма. (Мт 2:18)16 Тъй казва Господ: удържи гласа си от ридание и очите си – от сълзи, защото за твоя труд има награда, казва Господ, и те ще се върнат от неприятелската земя.17 Има и надежда за твоята бъднина, казва Господ, и твоите синове ще се върнат в пределите си.18 Слушам Ефрема да плаче: „Ти ме наказа – и аз съм наказан като неукротим юнец; обърни ме – и ще се обърна, защото Ти си мой Господ Бог. (П П 1:3; П Ер 5:21; Ос 10:11; Сир 17:21)19 Когато бях обърнат, аз се каех, и когато бидох вразумен, бих се по бедрата; аз бидох посрамен, бидох смутен, защото носих позора на младините си“. (Рим 2:4)20 Ефрем не Ми ли е драг син, не е ли обично дете? Защото, щом заговоря за него, винаги с любов си спомням за него; вътрешността Ми се раздвижва за него; ще се смиля над него, казва Господ. (Рим 9:16)21 Постави си пътни знаци, постави си стълбове, обърни сърцето си към друма, към пътя, по който си вървяла; връщай се, дево Израилева, връщай се в тия твои градове.22 Още ли ще се скиташ, дъще отстъпнице? Защото Господ ще извърши на земята нещо ново: жена ще спаси мъжа. (Ис 43:19; 2 Кор 5:17; Отк 21:5)23 Тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: занапред, кога върна пленниците им, ще казват в земята на Иуда и в градовете му тая дума: „Господ да те благослови, жилище на правдата, света планино!“ (Ер 29:14; Ер 30:3; Ер 32:44; Лк 1:54)24 И ще се засели на нея Иуда и всичките му градове заедно, земеделци и ония, които ходят със стада.25 Защото Аз ще напоя изморена душа и ще наситя всяка отмаляла душа. (Ис 40:29; Мт 11:28; Евр 12:12)26 След това се събудих и погледнах, и моят сън ми биде приятен.27 Ето, идат дни, казва Господ, когато ще засея дома Израилев и дома Иудин със семе човешко и със семе от добитък.28 И както следих за тях, като изкоренявах и съкрушавах, като разрушавах, погубвах и повреждах, тъй ще следя за тях, като съзиждам и насаждам, казва Господ. (Ер 24:6; Ер 32:42; Ер 45:4)29 И тогава не ще казват вече: „бащите ядоха кисело грозде, а зъбите на децата скоминясаха“, (Ез 18:2)30 но всеки ще умира поради своето собствено беззаконие; който яде кисело грозде, нему ще скоминясат зъбите.31 Ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, – (Евр 8:8)32 не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; оня Мой завет те нарушиха, ако и да оставах в съюз с тях, казва Господ.33 Но ето заветът, който ще сключа с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им, и Аз ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ. (Ер 24:7; Евр 8:10)34 И няма вече да учат един другиго, брат – брата и да говорят: „познайте Господа“, защото всички, от малък до голям, сами ще Ме знаят, казва Господ, защото ще простя беззаконията им, и за греховете им няма вече да си спомня. (Ис 54:13; Ер 33:8; Мих 7:18; Йн 6:45; Д А 10:43; Евр 8:11)35 Тъй казва Господ, Който даде слънцето да свети денем, наредби за месечината и звездите да светят нощем, Който вълнува морето, та вълните му реват; Господ Саваот е името Му.36 Ако тия наредби престанат да действуват пред Мене, казва Господ, то и племето Израилево ще престане да бъде народ пред Мене завинаги. (Бит 1:16; Пс 135:8)37 Тъй казва Господ: ако може да се измери небето нагоре, и основите земни – да се изследват надолу, то и Аз ще отхвърля цялото Израилево племе за всичко, що вършиха, казва Господ. (Ер 33:20)38 Ето, настъпват дни, казва Господ, когато градът ще бъде възстановен, за слава на Господа, от кулата на Анамеила до Ъгълни порти, (2 Лет 26:9; Неем 3:1; Зах 14:10)39 и земемерската връв ще отиде по-нататък право до хълма Гарив и ще завие към Гоат.40 И цялата долина на труповете и на пепелта, и цялото поле до поток Кедрон, до ъгъла на Конски порти към изток, ще бъде светиня на Господа; не ще се разруши и не ще се разсипе довека. (4 Цар 11:16; Неем 3:28)