1Когато Пасхор, Емеров син, свещеник и надзорник в дома Господен, чу, че Иеремия изговорил пророчески тия думи, (1 Лет 24:14; Езд 2:37)2той удари пророка Иеремия и го тури в клада, що беше до горните порти Вениаминови при дома Господен. (Ер 37:15; Евр 11:36)3Ала на другия ден Пасхор освободи Иеремия от кладата, и Иеремия му рече: не Пасхор[1] те нарече Господ, а Магор Мисавив[2].4Защото тъй казва Господ: ето, ще те направя ужас за тебе самия и за всички твои приятели, и ще паднат от меча на враговете си, и очите ти ще видят това. И цял Иуда ще предам в ръцете на вавилонския цар, който ще ги откара във Вавилон и с меч ще ги порази. (Ер 21:7)5И ще предам всичкото богатство на тоя град, целия му имот и всичките му скъпоценности; и всичките съкровища на царете иудейски ще дам в ръцете на враговете им, които ще ги разграбят, ще ги вземат и ще ги отнесат във Вавилон. (Ер 5:13)6И ти, Пасхоре, и всички, които живеят в твоята къща, ще отидете в плен; и ще отидеш във Вавилон – там ще умреш и там ще бъдеш погребан, ти и всички твои приятели, на които ти лъжливо пророкува!7Ти, Господи, ме увличаше, – и аз съм увлечен; Ти си по-силен от мене – и надви, и аз всеки ден съм за присмех, всеки се гаври с мене. (Ер 1:5; Ер 1:8; Ер 6:10)8Защото, щом заговоря, – викам за насилие, викам за разорение, понеже словото Господне стана за мене безчестие и всекидневен присмех.9И си спомних: няма да напомням за Него, нито ще говоря вече в Негово име; но в сърце ми беше като че ли разпален огън, заключен в костите ми, и аз се измъчих да го задържам, и – не можах. (Йов 32:18; Лк 24:32; 1 Кор 9:16)10Защото аз слушах шушукане от мнозина, заплаха – отвред: заявете, казваха те, и ние ще го обвиним. Всички, които живяха с мене в мир, ме дебнат, не ще ли се спъна: „може би, казват, той ще се улови, и ние ще го надвием и ще му отмъстим“.11Но с мене е Господ като силен ратоборец; затова моите гонители ще се спънат и не ще надвият; твърде много ще се посрамят, защото постъпваха неразумно; посрамата ще бъде вечна, никога не ще бъде забравена. (Ер 17:18; Ер 23:40)12Господи на силите! Ти изпитваш праведния и виждаш вътрешността и сърцето. Дай да видя Твоето отмъщение над тях, защото Теб поверих делото си. (Ер 11:20)13Пейте Господу, хвалете Господа, защото Той спасява душата на бедния от ръцете злодейски.14Проклет да е денят, в който се родих; денят, в който ме роди майка ми, да не бъде благословен! (Йов 3:3)15Проклет да е човекът, който е занесъл вест на баща ми и е казал: „роди ти се син“ и с това го е много зарадвал.16И да стане с тоя човек, каквото с градовете, които Господ разруши и не пожали; да чува той утрин писък и на пладне – ридание, (Бит 19:24)17задето ме не уби в самата утроба – тъй че майка ми да станеше мой гроб, и утробата и да останеше вечно бременна.18За какво съм излязъл из утробата, за да гледам мъки и скърби, и дните ми да изминават в безславие? (Йов 3:11)