1В шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца, седях в дома си, и старейшините иудейски седяха пред лицето ми, и сложи се там върху мене ръката на Господа Бога. (Ез 14:1)2И видях: и ето подобие (на мъж), като че огнено, и от кръста и надолу – огън, а от кръста му и нагоре – като че сияние, като че светлина от пламък. (Ез 1:27)3И простря Той като че ли ръка и ме хвана за космите на главата ми, и духът ме издигна между земята и небето и ме занесе в Божии видения в Иерусалим при входа на вътрешните врата, обърнати към север, дето бе поставен идолът на ревността, който възбужда ревнуване.4И ето, там беше славата на Бога Израилев, подобна на оная, каквато видях на полето. (Ез 3:23)5И каза ми: сине човешки, подигни очите си към север! Подигнах аз очите си към север, и ето, от северната страна при вратата на жертвеника беше при входа оня идол на ревността. (4 Цар 21:7; Ер 7:30)6И каза ми Той: сине човешки! видиш ли, какво вършат? видиш ли големите гнусотии, които тук върши домът Израилев, за да се отдалеча от Моето светилище? но обърни се, и ще видиш още по-големи гнусотии.7И доведе ме при входа на двора, и погледнах, и ето, в стената пролука.8И каза ми: сине човешки! прокопай стената; аз прокопах стената, и ето, някаква си врата.9И каза ми: влез и виж отвратителните гнусотии, които те вършат тук.10Влязох, и гледам, и ето – всякакви изображения на влечуги и на нечисти животни и всякакви идоли на дома Израилев, изписани по стените наоколо. (Лев 26:30; Вт 27:15; Рим 1:23)11И седемдесет мъже от старейшините на дома Израилев стоят пред тях, и Иезания, Сафанов син, сред тях; и у всекиго в ръка – своя кадилница, и гъст облак от кадива се издигаше нагоре. (Вт 10:8; Ер 23:11)12И каза ми: видиш ли, сине човешки, какво вършат на тъмно старейшините на дома Израилев, всеки в своята изписана стая? защото казват: „не ни вижда Господ, Господ остави тая земя“. (Ез 9:9)13И каза ми: обърни се, и ще видиш още по-големи гнусотии, които те вършат.14И доведе ме до входа във вратата на дома Господен, които са към север, и ето, там седят жени, които оплакваха Тамуза,15и каза ми: видиш ли, сине човешки? обърни се, и ще видиш още по-големи гнусотии.16И въведе ме във вътрешния двор на дома Господен, и ето при вратата на храма Господен, между притвора на жертвеника, до двайсет и пет мъже стоят с гърба си към храма Господен, а с лицето си към изток, и се кланят към изток на слънцето. (Вт 17:3; Ез 11:1)17И каза ми: видиш ли, сине човешки? малко ли е за дома Иудин, да вършат такива гнусотии, каквито вършат тук? но те и земята напълниха с нечестие, и двойно ме разгневяват; и ето, те поднасят вейки към носовете си.18Затова и Аз ще почна да действувам с ярост; окото Ми не ще пожали, и не ще се смиля; и макар те да викат със силен глас на ушите Ми, – не ще ги чуя. (Ис 1:15; Ер 11:11; Ез 5:11)