1И каза ми: „сине човешки! Изяж, което е пред тебе, изяж тоя свитък, па иди говори на дома Израилев“. (Отк 10:9)2Тогава отворих устата си, и Той ми даде да изям тоя свитък;3и каза ми: „сине човешки! нахрани стомаха си и напълни утробата си с тоя свитък, който Аз ти давам“, – и аз го изядох, и в устата ми стана сладко като мед. (Отк 10:10)4И Той ми каза: „сине човешки! стани, та иди у дома Израилев, и говори им с Моите думи;5защото се пращаш не у народ с неразбрана реч и непонятен език, но у дома Израилев, (Ис 33:19)6не у много народи с неразбрана реч и непонятен език, чиито думи не би разбрал; пък да бях те пратил и при тях, те биха те послушали;7а домът Израилев не ще иска да те слуша, защото те не искат да Ме слушат, понеже целият дом Израилев е с твърд лоб и с жестоко сърце. (Ис 48:4)8Ето, Аз направих и твоето лице твърдо наспроти техните лица, и твоето чело твърдо наспроти техния лоб. (Ер 1:18)9Като диамант, който е по-твърд от камък, направих челото ти; не бой се от тях и не се страхувай пред тяхното лице, защото те са дом размирен“. (Ер 1:8)10И каза ми: „сине човешки! всички Мои думи, които ще ти говоря, приеми със сърцето си и изслушай с ушите си;11стани, та иди при преселниците, при синовете на твоя народ, говори им и кажи им: тъй казва Господ Бог! па слушат ли те, или не“. (Ез 2:5)12И подигна ме духът; и чух зад мене си голям гръмовен глас: „благословена славата на Господа от мястото си!“ (Ез 8:3)13и също шум от крилата на животните, които се допираха едно до друго, и шум от колелата до тях и звук от силен гръм.14И духът ме подигна и ме взе. И вървях огорчен, с развълнуван дух; и ръката Господня беше крепко върху мене.15И дойдох при преселниците в Тел Авив, които живееха при река Ховар, и спрях се там, дето те живееха, и прекарах у тях седем дена в почуда.16А като се изминаха седем дена, биде към мене слово Господне:17„сине човешки! Аз те поставих страж над дома Израилев, и ти ще слушаш слово из Моите уста и ще ги вразумяваш от Мене. (Ез 33:7)18Кога кажа на беззаконника: „бездруго ще умреш!“ а ти го не вразумяваш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, та да бъде жив, – тоя беззаконник ще умре в беззаконието си, но кръвта му Аз ще подиря от твоите ръце. (Ез 34:10; 1 Тим 5:22; 2 Пет 1:13)19Но ако ти си вразумявал беззаконника, а той не се е отвърнал от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти ще спасиш душата си. (Д А 18:6; Д А 20:26)20И ако праведник отстъпи от правдата си и постъпи беззаконно, когато Аз туря отпреде му препънка, и умре, то, ако не си го вразумявал, той ще умре поради греха си, и не ще му се припомнят праведните му дела, що е вършил; но кръвта му Аз ще подиря от твоите ръце. (Ез 18:24)21Ако пък ти вразумяваш праведника, за да не съгреши тоя праведник, и той не съгреши, то и той ще бъде жив, защото е бил разумен, и ти си спасил душата си“.22И биде върху мене там ръката на Господа, и Той ми каза: стани, та излез на полето, и Аз ще говоря там с тебе.23И станах, та излязох на полето; и ето, там беше славата Господня, като славата, която видях при река Ховар; и паднах ничком. (Ез 1:3; Ез 8:4)24И влезе в мене духът и изправи ме на нозете ми, и Той говори с мене и ми каза: иди и затвори се в дома си. (Ез 2:2)25И ти, сине човешки, – ето, ще ти турят окови, и ще те свържат с тях, и не ще се движиш сред тях. (Ез 4:8)26И Аз ще прилепя езика ти о небцето ти, и ще онемееш и не ще им бъдеш изобличител, защото те са дом размирен. (Ез 12:2)27И когато ще говоря Аз с тебе, тогава ще отворя устата ти, и ти ще им говориш: „тъй казва Господ Бог!“ Който иска да слуша, – нека слуша; а който не иска да слуша, – да не слуша: защото те са дом размирен. (Ез 2:5; Отк 22:11)