1И дойдоха при мене неколцина Израилеви старейшини и седнаха пред лицето ми. (Ез 8:1; Ез 20:1)2И биде към мене слово Господне:3сине човешки! тия люде допуснаха своите идоли в сърцето си и поставиха съблазънта на своето нечестие пред лицето си: мога ли Аз да им отговарям? (Ер 8:5; Ез 20:3)4Затова говори с тях и кажи им: тъй казва Господ Бог: ако някой от дома Израилев допусне своите идоли в сърцето си и постави съблазънта на своето нечестие пред лицето си и дойде при пророка, – то Аз, Господ, мога ли, при многото му идоли, да му дам отговор?5Нека домът Израилев проумее в сърцето си, че те всички със своите идоли станаха чужди за Мене.6Затова кажи на дома Израилев: тъй казва Господ Бог: обърнете се и отвърнете се от вашите идоли, и от всички ваши гнусотии отвърнете лицето си.7Защото, ако някой от дома Израилев и от пришълците, които живеят у Израиля, се отметне от Мене и допусне своите идоли в сърцето си, и постави съблазънта на своето нечестие пред лицето си и дойде при пророка да Ме попита чрез него, – то Аз, Господ, ще му дам ли отговор от Себе Си? (Соф 1:6)8Аз ще обърна лицето Си против тоя човек, ще го съкруша за личба и приказ и ще го премахна из Моя народ, и ще познаете, че Аз съм Господ. (Вт 28:37; Ез 5:15)9Ако пък пророк допусне да се измами и каже дума тъй, като че ли Аз, Господ, съм научил тоя пророк, то Аз ще простра против него Моята ръка и ще го премахна из Моя народ Израиля. (Ез 13:3)10И ще понесат вината за беззаконието си. Каквато е вината на запитвача, такава ще бъде и вината на пророка,11та занапред домът Израилев да не се отклонява от Мене, и вече да не оскверняват себе си с всякакви свои беззакония, а да бъдат Мой народ, и Аз да бъда техен Бог, казва Господ Бог. (Изх 19:5; Лев 26:12; Ез 36:28)12И биде към мене слово Господне:13сине човешки! ако някоя земя съгрешеше пред Мене, като вероломно отстъпеше от Мене, и Аз прострех върху нея ръката Си, унищожех у нея хлебната подпора, пратех върху нея глад и почнех да погубвам по нея люде и добитък, (Ез 4:16; Ез 5:16)14и ако се намереха в нея тия трима мъже: Ной, Даниил и Иов, – то те със своята праведност биха спасили само своите души, казва Господ Бог. (Йов 42:8; Ер 15:1; 2 Пет 2:5)15Или, ако пратех върху тая земя люти зверове, които биха я осиротили, и тя поради зверовете станеше пуста и непроходна, (Лев 26:22; Ез 5:17)16то тия трима мъже сред нея, – жив съм Аз, казва Господ Бог, – не биха спасили ни синове, ни дъщери, а те, само те биха се спасили, земята пак би станала пустиня.17Или, ако напратех върху тая земя меч и кажех: „мечо, мини през земята!“ и почнеше да изтребя по нея люде и добитък,18то тия трима мъже сред нея, – жив съм Аз, казва Господ Бог, – не биха спасили ни синове, ни дъщери, а само те биха се спасили.19Или, ако напратех върху тая земя мор и излеех върху нея яростта Си в кръвопролитие, за да изтребя в нея люде и добитък,20то Ной, Даниил и Иов сред нея, – жив съм Аз, казва Господ Бог, – не биха спасили ни синове, ни дъщери; със своята праведност те биха спасили само своите души.21Защото тъй казва Господ Бог: ако и четирите Мои тежки порази – меч и глад, люти зверове и мор – пратя върху Иерусалим, за да изтребят в него люде и добитък, (Лев 26:16; Ер 24:10; Ез 5:17)22и тогава ще остане в него остатък, синове и дъщери, които ще бъдат изведени оттам; ето, те ще дойдат при вас, и вие ще видите поведението им и делата им и ще се утешите за онова бедствие, що съм напратил върху Иерусалим, за всичко, що съм напратил върху него. (Ер 4:27)23Те ще ви утешат, кога видите поведението им и делата им; и ще познаете, че Аз не напразно съм извършил всичко онова, що извърших в него, казва Господ Бог.